3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7437 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 23.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 7437 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ю. И., Х. Е. И. и Е. Х. И. срещу решение № 197 от 07.10.2014 г. по в.гр.д.№ 204 от 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 13 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 1604 от 2013 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявения от А. Х. С. срещу касаторите иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: ? ид.ч. от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ III-92 от кв.19 по плана на [населено място], общ.К. с площ от 740 кв.м., заедно с целия втори етаж от намиращата се в това дворно място двуетажна жилищна сграда.
К. твърдят, че решението на Кърджалийския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдят, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да допусне допълнителна или тройна съдебна експертиза по делото.
Ответникът по касационната жалба А. Х. С. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от А. Х. С. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че А. С. е собствеик на процесния имот, тъй като договорът за покупко-продажба на този имот от А. С. на ответника Х. Е. И. е нищожен поради липса на съгласие: тъй като продавачът и ищец по делото А. С. не е подписал този договор, обективиран в нотариален акт № 171 от 24.02.2006 г., което се установявало от приетото заключение на съдебно-графологическата експертиза.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е относим към конкретното дело. Не е налице обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, така както това основание бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: тъй като поставеният въпрос касае приложението на ясна и ненуждаеща се от тълкуване норма /тази на чл.201 ГПК, касаеща това кога съдът е длъжен да възложи допълнително или повторно заключение/ и тъй като по въпроса има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според т.3 от което, въззивният съд има право да допуска експертизи служебно, без искане на страните, само когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или когато приемането на експертизата е необходимо за служебното прилагане на императивни материалноправни норми/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
Същевременно обжалваното решение не противоречи на разпоредбата на чл.201 ГПК и на това ТР поради следното: Първоинстанционният съд е приел заключение на съдебно-графологическа експертиза по въпроса дали поставеният под договора за продажба от 24.02.2006 г. подпис за продавач е на ищеца А. С.. Макар да са заявили, че оспорват заключението на експертизата, ответниците не са поискали поставяне на допълнителна задача на експертизата или разширяването й в тройна, а само представяне на оригиналите на нотариалния акт и на ползваните от вещото лице сравнителни образци. Тъй като заключение е било пълно и ясно и не е имало съмнение относно неговата правилност предвид на това, че ползваните от вещото лице сравнителни образци представляват документи, които съдържат подписи на ищеца, положени в период близък до датата на продажбата и които са с достоверна дата /заявления за издаване на документи за самоличност, чийто оригинали се намират в МВР/, първоинстанционният съд не е бил длъжен да поставя допълнителна задача или да разширява експертизата в тройна. В. съд от своя страна също не е бил длъжен служебно /без изрично искане на въззивниците/ да допуска такава експертиза, тъй като е счел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение във връзка с приемането на тази експертиза и тъй като нова експертиза не е била необходима за приложение на императивни материалноправни норми.
Поради гореизложеното и тъй като касаторите не са посочили други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаещи правилността на решението на Кърджалийския окръжен съд, това решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Касационната обжалване на решението не следва да се допуска и служебно от ВКС, тъй като не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо по отношение на един от ответниците Е. Х. И., както се твърди в касационната жалба: Видно от определение № 865 от 05.12.2013 г. на първоинстанционния съд, този ответник не е бил конституиран като страна по делото на основание чл.227 ГПК като наследник на починалата преди завеждане на делото А. Х. И., спрямо която производството по делото е било прекратено, а на основание чл.228, ал.2 ГПК като нов ответник наред с първоначално конституираните ответници, което е изрично записано в мотивите на определението.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 07.10.2014 г. по в.гр.д.№ 204 от 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.