4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
С., 29.11. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 616 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Х. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. З. от АК-С., против въззивно решение от 09.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3910/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, IІ-А въззивен състав, с което е отменено решението от 25.07.2008 г. по гр.д. № 13820/2007 г. на Софийски районен съд, 29 с-в, и е отхвърлен предявеният от Л. Х. С. против Н. Г. С. от [населено място] и А. Ж. Г. от [населено място], представлявана от назначения й особен представител адв. С. П. от АК-С., иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК/отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от ищцата и починалия й съпруг Г. И., чиито наследници са ответниците, по време на брака им, като купувач по сделката фигурира и съпругът, поради което процесното жилище е станало собственост и на двамата съпрузи при режим на СИО, съгласно чл. 19, ал. 1 СК/отм./, а не съставлява изключителна собственост на Л. С..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК/отм./, следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изведен е материалноправен въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когато бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Позовава се и прилага съдебна практика, с твърдението, че въззивното решение й противоречи, както следва: ППВС № 5/1972 г., ІІІ раздел, решение № 964 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 3000/2007 г., І г.о. на ВКС, решение № 789 от 25.09.1998 г. по гр.д. № 1349/1997 г., ІІ г.о. на ВКС, решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609/2002 г., І г.о. на ВКС и определение № 189 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 4974/2008 г., І г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, което съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не формира съдебна практика, поради което не следва да се вземе предвид от настоящата инстанция при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба Н. Г. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, но не изразява становище по допускане на касационното обжалване, а ответницата А. Ж. Г. от [населено място], чрез назначения особен представител адв. С. П. не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 21, ал. 1 СК/отм./, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателката посочва разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когато бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но тъй като се позовава и на противоречива съдебна практика, настоящата инстанция приема, че са релевирани основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на спора, но същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, а именно – решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 243 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1300/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи и за цена по сделката е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на друга уговорка по договора. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативният/ вещноправен/ ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право /собствеността на процесния апартамент/ е придобито от тях при режим на СИО. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация/, поради липса на законова основа затова – чл.183 и сл. ЗЗД. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика по основополагащия правен въпрос въззивният съд е приел, че след като парите от продажбата на имот, изключителна собственост на ищцата са вложени в покупката на жилище по време на брака като в нотариалния акт за купувачи са вписани и двамата съпрузи, то този имот е придобит от съпрузите в СИО, съгласно чл. 19, ал. 1 СК/отм./, независимо от произхода на вложените средства, което изключва претендираната трансформация и по отношение на процесното жилище, закупено от съпрузите впоследствие.Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, се изключва приложението на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответницата по касационната жалба Н. Г. С. не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3910/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, IІ-А въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 54768 от 14.06.2011 г. на Л. Х. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: