О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
гр. София, 26.11..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 832/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Р. и Р. Х. С. срещу въззивно решение № 124 от 18.02.09г., постановено по гр.д. № 256/08г. на Софийския окръжен съд в частта му по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 19.01.07г. по гр.д. № 276/04г. на С. районен съд в частта, с която на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот – вилна сграда, застроена върху 117 кв.м., състояща се от два етажа, мазе и таван, находяща се в к.к.”Б”, Софийска област, кв.12, ведно с прилежащия към сградата терен с площ от 2, 189 дка. За да постанови решението си съдът е приел, че допуснатият до делба имот реално неподеляем и няма жилищен характер, както и че никой от заявилите претенции за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ съделители не е живял в него с наследодателя на страните, поради което единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса съществува ли възможност за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ на вилен имот, при положение, че претендиращите възлагане съделители са живели в него по време на влизане в сила на реституционните закони, не притежават друго жилище и единствени са направили възлагателна претенция в законния срок, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на посочените две решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В разглеждания случай представените от касаторите Р № 92 по гр.д. № 609/02г. и Р № 632 по гр.д. № 313/03г. на ВКС, І г.о. са по допускане на съдебна делба и се отнасят до въпроси, които подлежат на разглеждане първата фаза на делбения процес, а не и до поставения по-горе въпрос, поради което противоречие между тях и обжалваното решение не съществува. В допълнение следва да се посочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика -ТР № 1/2004г.на ОСГК на ВКС. По направените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по допустимост на касационната жалба, още повече, че част от тях (относно кръга на съсобствениците на дворното място) се отнасят да първата фаза на делбения процес, която е приключила с влязло в сила решение.
С оглед изложеното подадената от Г. Х. Р. и Р. Х. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 18.02.09г., постановено по гр.д. № 256/08г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: