О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
гр. София, 26.11..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 904/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от с. Б., Д. област срещу въззивно решение № 221 от 14.04.09г., постановено по гр.д. № 56/09г. на Д. окръжен съд по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 151 от 07.11.08г. по гр.д. № 299/06г. на К. районен съд, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. К., ул.”България” № 29, жил. блок “К”, вх. Б, ет.2 и е постановено получената сума да се разпредели между съделителите Й. А. А. и Г. С. Г. по равно.
Прието е, че имотът е допуснат до делба между посочените съделители (бивши съпрузи) с влязло в сила решение от 21.10.97г. по гр.д. № 78/96г. на К. районен съд. Тъй като същият е реално неподеляем и никой от съделителите не е направил искане за възлагане съдът е приел, че единственият способ за извършване на делбата е публичната продан. Във връзка със сключения от ответника Г с третото лице И. И. договор за покупко-продажба на апартамента с нот.акт № 64/97г. (по време на процеса) съдът е приел, че той няма значение за изхода на спора, тъй като ответникът не е упражнил правото си по чл.175, ал.1 ГПК/отм./, нито е налице съгласие на страните за заместването му от приобретателя при условията на чл.121, ал.2 ГПК/отм./ Същото е прието и за сключения във втората фаза на делбата с нот.акт № 101/01г договор за покупко-продажба между последния и лицето Т. М.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса следва ли при прехвърляне на права от съделител на трето лице във втората фаза на делбения процес съдът служебно да го конституира като страна и да извърши делбата с негово участие, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените в ППВС № 7/73г., т.7 разяснения, според които съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик е нищожна, тъй като същите не са отнасят към поставения въпрос, а имат отношение към първата фаза на делбата, в която се решава въпросът за кръга на участниците в съсобствеността, респ. за друго производство, в което е поставен за разрешаване такъв въпрос (за приложението на чл.75, ал.2 ЗН). Същото се отнася и за представеното Р № 433 по гр.д. № 3811/82г. на ВС, с което е възприето същото становище. Липсва противоречие и с Р № 174 по гр.д. № 577/03г. на ВКС, тъй като и то е постановено в първата фаза на делбения процес и не се отнася до поставения от касатора въпрос, а с него е разгледана друга хипотеза, при която един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права върху делбения имот на трето лице преди завеждането на иска за делба. Ето защо релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице.
Третото посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по поставения правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а освен това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Г. С. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 14.04.09г., постановено по гр.д. № 56/09г. на Д. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: