О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.226
гр. София, 24.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5031 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 80 от 24.03.2008 год. по гр. д. № 3523/2006 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 11.07.2005 год. по гр. д. № 1326/2004 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановил друго решение, с което допуснал до съдебна делба при равни квоти между Н. Ц. И., Т. Ц. Т. , В. Ц. Г. и Е. Ц. Ц. следния недвижим имот: апартамент № 25, находящ се в гр. С., ж. к. „Ф”, бл. 211, вх. „А”, ет. 7, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 43.10 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 13 и 1.434 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при описаните в решението съседи и отменил нотариалния акт № 158/93 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът Е. Ц. Ц., чрез пълномощника му адвокат В. И. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това предявеният иск за делба бъде отхвърлен. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Останалите съделители, ищци в производството, не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС, намерила израз в ППВС № 6/74 год. по съществените материалноправни въпроси за давността и владението, като поддържа и значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да допусне до съдебна делба процесния имот, въззивният съд приел, че след смъртта на общата наследодателка на страните В/Верка/ Ц. касаторът, ответник в процеса, не се легитимира като неин универсален правоприемник на основание представеното от него саморъчно завещание поради неговата нищожност, съгласно чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН – същото не е написано и подписано от наследодателката. Съдът обосновал извода си въз основа преценката на приетите заключения на графологическите експертизи и прилагане на неблагоприятните последици от непредставяне от страна на ответника на доказателства, установяващи, че констатираните от едно от вещите лица при първата тройна експертиза, приета от въззивния съд и изцяло от втората допусната такава, различия в почерка в завещанието и този на наследодателката по сравнителния материал се дължат на старческо треперене, като една от двете възможни причини за тях. Въззивният съд разгледал и евентуалното възражение на ответника за придобиване на процесния апартамент по давностно владение от смъртта на наследодателката, като го намерил за неоснователно поради липсата на доказателства за демонстрирано от него намерение да владее имота само за себе си, а не и за останалите сънаследници. Позовал се е и на задължителните указания по р. ІІІ, т. т. 9 и 10 от ППВС № 6/74 във връзка с правното основание на владението на ответника – завещанието, което е нижощно поради нарушаване на изискването за форма, характеризиращо владението като добросъвестно такова, по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗС. Неоснователно касаторът се позовава на противоречие с тази практика на ВС, обосновавайки приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото позоваването на това постановление на Пленума на ВС е във връзка с въпроса за характера на владението на ответника, самият той е поддържал наличието на добросъвестно такова, какъвто е и изводът на въззивния съд, приемайки като правно основание представеното завещание, чиято предписана от закона – чл. 25, ал. 1 ЗН, форма е била опорочена. Следователно, същественият материалноправен въпрос относно владението не е решен в противоречие с тази практика, а по въпроса за придобивната давност касаторът не сочи и не обосновава наличие на такова противоречие, още повече, че цитираното постановление има за предмет въпросите относно подобренията върху чужд недвижим имот. Разясненията в него са неотносими към въпроса за придобивната давност, както и към процесуалноправния въпрос – чл. 157, ал. 2 и ал. 3 ГПК / отм./, както е посочено в изложението. Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал значението на съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени от въззивния съд, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитирането на законовата разпоредба не е достатъчно за наличието на това основание за допускане на касационното обжалване, необходимо е касаторът на първо място да формулира конкретно съществените въпроси, решени в обжалваното решение, и на второ място да обоснове тяхното значение. В случая не са налице и двете предпоставки, поради което и се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложените съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в което се разглежда единствено наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 80 от 24.03.2008 год. по гр. д. № 3523/2006 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Е. Ц. Ц.,чрез пълномощника му адвокат В. И. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: