Определение №1083 от по гр. дело №808/808 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1083
 
 
гр. София, 26.11.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 808/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.02.09г., постановено по гр.д. № 1407/08г. на Софийския градски съд, ІVа г.о. е оставено в сила решение от 25.10.07 г. по гр.д. № 4580/04 г. на Софийския районен съд, 36 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Т. В. иск по чл.13 ПУРНЕС /отм./ за отмяна на взетите с протокол от 14.05.04г. решения на ОС на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к.”Д” № 1, бл.84, вх. А. П. е, че на проведеното на 14.05.04г. на ОС на ЕС е взето решение да се подпише договор с фирма “У” ООД за отдаване под наем на калкана на сградата с изглед към бул.”И” за монтаж на рекламни съоръжения и да се упълномощи председателя на етажната собственост да преговаря и да сключи договора. Общото с. е проведено един час след първоначално определеното време и на него са присъствали собствениците на 16 апартамента, включително и ищцата, която единствена е отказала да подпише съставения протокол. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявените с исковата молба основания, а именно че наемателят бил еднолично посочен от председателя на ЕС, който сам водел събранието, пишел протокола и отказал да се запознае с представените от ищцата нормативни документи, както и че пренебрегнал липсата на конкурентни оферти (посочени са и други, нямащи отношение към взетите решения) не водят до незаконосъобразност на решенията, както и че на разглеждане в настоящото производство не подлежат допълнително посочените от ищцата нови основания за незаконосъобразност, тъй като същите са заявени след изтичането на преклузивния 7 – дневен срок по чл.13, ал.2 ПУРНЕС /отм./
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. Т. В. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса с изтичането на 7-дневния срок по чл.13, ал.2 ППУРНЕС /отм./ преклудира ли се възможността да се заявяват нови основания за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В случая представеното от касаторката решение по гр.д. № 5391/07г. на СРС, 44 с-в, е подлежало на обжалване и няма данни да е влязло в сила поради, а освен това в същото не е взето никакво отношение по поставения правен въпрос, респ. липсват данни искът да е бил уважен на предявено след преклузивния срок по чл.13, ал.2 ПУРНЕС /отм./ основание. С оглед на това същото не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Второто посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по поставения правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В случая релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а освен това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от В. Т. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.09г., постановено по гр.д. № 1407/08г. на Софийския градски съд, ІVа г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар