О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, .09.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4063 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. Г. Г. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат К. С. , обжалва с касационна жалба въззивното решение от 3.04.2008 г. по гр. д. № 2856/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.06.2007 год. по гр. д. № 5257/2004 год. на Софийски районен съд. С него са отхвърлени предявените от нея против „Т”А. искове за заплащане на сумата 1 090 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата 1 830 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователни.
Жалбоподателката поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. В изложението към касационната жалба се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по жалбата от ответника – „Т” А. , който оспорва същата по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
От съдържанието на касационната жалба и изложението към нея може да се изведе съществения въпрос, по който според касаторката въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика – ППВС № 17/63 год. и ППВС № 4/61 год., а това е дали ищцата е легитимирана да претендира вреди от непозволено увреждане на ответника с оглед обстоятелството, че не е собственик на апартамента, под който се намира увреждащата я абонатната станция на ответника. По делото е установено, че същата живее от 1997 год. в апартамента, чийто собственик е нейната сестра, поради което и поддържа, че тя търпи твърдените в производството вреди, чието обезщетяване е претендирала. Направеният в обратен смисъл извод на въззивния съд е в противоречие с цитираната практика на ППВС, какъвто е и изводът му за липса на увреждане.
Въззивният съд приел за установено, че абонатната станция на ответника се намира под апартамента, в който живее ищцата, както и че произвежда шум, но не е налице недобросъвестно негово поведение с оглед установената подмяна на два пъти на помпата, произвеждаща този шум. Освен това, ищцата не е легитимирана да претендира отговорността на ответника по чл. 49, респ. чл. 50 ЗЗД, тъй като последният е в договорни отношения със собственика на жилището, с който ищцата се намира в договорни отношения по заем за послужване и с оглед специалната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Поради тези съображения, а и поради недоказаност на извършване на ремонт и разходите за него, исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени.
Позоваването на касаторката на ППВС № 17/63 е неотносимо към въпроса за наличие на основание за допускане на касационно разглеждане на въззивното решение. Оплакването й против извода на съда за липса на предпоставките на непозволеното увреждане представлява касационно основание за неправилност на решението, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не може да бъде обсъждано на настоящия етап, тъй като не се твърди, а и не се установява да е направен в противоречие с цитираното постановление, най-вероятно се има предвид т. 2 от същото.
Позоваването на ППВС № 4/61 год. е във връзка с направения от въззивния съд извод, че ищцата не е легитимирана да претендира за отговорност на ответника по чл. 49, респ. чл. 50 ЗЗД. Действително в постановлението по този въпрос Пленумът на ВС в р. ІІ е приел, че „обезщетение за имуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли. Обикновено това са самите пострадали…”, както е цитирано и от жалбоподателката. За да отхвърли иска й за обезщетение на претендираните от нея имуществени вреди, въззивният съд обаче е приел, че по делото не е доказано извършването на ремонтите и размерът на разходите за тях, както и причинната връзка между шума и вибрациите от абонатната станция и тези вреди. Поради това и решаващият мотив за отхвърляне на този иск е липсата на доказателства, установяващи претенциите на ищцата за причинени й вследствие увреждането имуществени вреди, а не процесуалната й легитимация да претендира такива, в който случай производството би било недопустимо. С оглед на горното следва, че посоченият от касаторката като съществен процесуалноправен въпрос не е довел до направения от въззивния съд извод, поради което и не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като единствено цитирането на законовата разпоредба не е достатъчно да обоснове приложното му поле. В изложението към жалбата касаторката не е обосновала значението на съществения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при осъщественото позоваване от самата нея на съдебна практика по него, обуславящо съответно излагане на мотиви за наличието на това основание.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.04.2008 год. по гр. д. № 2856/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от В. Г. Г. , чрез пълномощника й адвокат К. С. , касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: