Р Е Ш Е Н И Е
№ 595
гр. София, 04.12..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3474/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 130 от 17.11.2008г. е допуснато касационно обжалване на решение № 131 от 07.02.08г., постановено по в.гр.д. № 1433/07г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 02.05.07г. по гр.д. № 4408/05г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б., Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. против Л. А. П. и Е. Г. П. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част с площ от 440 кв.м. от недвижим имот пл. № 6* находящ се в гр. В., кв. Виница, м.”Б” като неоснователен.
В подадената от ищците в първоинстанционното производство касационна жалба срещу решението в посочената отхвърлителна част се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Л. А. П. и Е. Г. П. изразяват становище за нейната неоснователност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците не са установили по делото техният наследодател К да е бил собственик на претендирания имот към момента на включването му в ТКЗС през 1958г. (да го е придобил по давност) и че постановеното в тяхна полза решение на поземлената комисия № 518 от 15.06.98г., с която е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 6, 213 дка, находяща се в терен по §4 на гр. В., кв. Виница, м.”К”, част от която е процесният имот (същият е част от имот пл. № 611 по кад.план на м.”Б” и Д. ” от 1987г.), не ги легитимира като негови собственици, тъй като права им са оспорени от ответниците, които претендират да са придобили имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наред с това е прието, че предоставеният на ответника Л с протокол № 14 от 21.11.1979г. на ОбНС В. по реда на ПМС № 76 имот с площ от 0,8 дка не е идентичен с имот пл. № 6* който имот се владее от ответниците и в който същите са изградили преди 1989г. двеутажна масивна жилищна сграда въз основа на две разрешения за строеж от 1983г и 1985г. С оглед на това решаващият съд е приел, че издаденият в полза на ответника констативен нот.акт № 82/94г., с който същият е признат за собственик на 600 кв.м. ид.части от дворно място, цялото с площ от 800 кв.м., находящо се в гр. В., м.”М” при посочени в нотариалния акт граници, ведно с построената в него сграда върху площ от 35 кв.м. не го легитимира като собственик на процесния имот.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
От една страна въззивният съд неправилно е приел, че посоченото решение на поземлената комисия от 1998г. не легитимира жалбоподателите, като наследници на К. К. като собственици на възстановената им с него нива с площ от 6, 213 дка, част от която е процесният имот, тъй като същите не са доказали наследодателят да е бил неин собственик към момента на включването й в ТКЗС през 1958г. Съгласно дадените в ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира, като по отношение на обекта – възстановената земя, така и по отношение на субектите на собствеността. Следователно тези решения имат вещноправно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които се отнасят в отношенията им с трети лица, които не заявяват права върху имота към момента на обобществяването на земята. С оглед на това направените в тази насока възражения на ответниците не е следвало да се обсъждат, тъй като с тях в действителност се повдига спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто същите нямат правен интерес да повдигат, доколкото те не заявяват някакви самостоятелни права върху процесния имот към момента на включването му в ТКЗС, а претендират придобиването му през 1993г. по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 291, т.1 ГПК следва да се посочи за правилно изразеното в решение № 121 от 20.07.01г. по гр.д. №1316/00г. на ВКС, ІV г.о. становище, че позитивните решения на поземлените комисии имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират лицата, в чиято полза са издадени като собственици на възстановения имот в отношенията им с трети лица.
От друга страна направеният от въззивния съд извод, че предоставеният на ответника за ползване през 1979 г. по реда на ПМС № 76 имот и процесният имот не са идентични, е направен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Действително, че назначената от районния съд техническа експертиза е дала заключение за липсата на идентичност на двата имота, но тъй като заключението на вещото лице е направено единствено въз основа на записванията на съседите на имотите по разписните листи към кадастралния план от 1987г. и към помощния план и във връзка с твърдението на ответниците за допусната грешка в изписване на името на един от съседите на предоставения им за ползване имот, въззивният съд е следвало на основание чл.157, ал.1 ГПК/отм./ да постави допълнителна задача на вещото лице за даване отговор на този въпрос след извършване на съответна проверка в общината на цялата налична документация отнасяща се до предоставения за ползване на ответниците по реда на посоченото постановление недвижим имот, включително чрез извършване проверка на кои лица са били предоставени за ползване съседни имоти и посочване на техните съседи. Като не е строил това същият е постановил подлежащ на касиране неправилен съдебен акт.
С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.1-3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я решение № 131 от 07.02.08г., постановено по в.гр.д. № 1433/07г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 02.05.07г. по гр.д. № 4408/05г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.108 ЗС и в частта му за разноските.
В р ъ щ а делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: