4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
С., 21,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №583/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 282 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 338/2001 г. на П. апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено под формата на молба и допълнителна молба в изпълнение указанията в производство по чл.286 ГПК, касаторът, след като е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е описал подробно своето оплакване за това, че с определение на съда били допуснати три съдебни поръчки, като съдът възобновил спряното производство по делото без да изчака резултата по тях и без да определи срок за събиране на доказателства, като с това си процесуално поведение допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се произнесъл по въпроса, който бил от съществено значение за правилното прилагане на закона, а именно – „ следва ли да се дава срок за събиране на доказателства, когато е налице трудност за събирането им и какъв следва да бъде той”. Страната е развила и доводи свързани с „ нарушение на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК / отм./ вр. чл.189, ал.2 ГПК / отм./” – буквално така квалифицирано и от нея.С допълнителната молба касаторът е възпроизвел съдържанието на обсъдената молба, като е добавил, че нарушението на чл.188, ал.1 и 2 ГПК /отм./ било основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в тази връзка, счита, че П. е постановил незаконосъобразно решение, като се произнесъл по процесуалноправен въпрос/ непосочен/ при неизпълнение задължението си по чл.188 ГПК / отм./ и приложил посочената разпоредба в противоречие с практиката на ВКС – цитирани – ТРОСГК №1/2001г., решение № 752/88г. на ВС , ІІІг.о. и решение №1488/99г. на ВКС, Vг.о., след което е възпроизведено отново съдържанието на молбата – цитиран е проф. Ж. С. и е изложено разбирането на страната, свързано със събирането на доказателствата по спора. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният от него процесуалноправен въпрос, дори и да се приеме за релевантен за спора, въпреки, че отговора му се съдържа в изричния законов регламент –чл.131 ГПК / отм./, възлагащ в дискреция на решаващия съд преценката за срока, в който следва да се събират доказателства, чието събиране съставлява трудност, и същият въпрос не е бил обвързан от конкретиката на процедирането на състава на П. – който е допуснал събирането на доказателства и е дал срок за изпълнението на съдебните поръчки с определение от 26.11.2004г.,а е възобновил производството на 30.09.2009г. / т.е. пет години по-късно/, като служебно е изпращал съобщения до МП- съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато такова, страната следва да установи наличие на една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни решения и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите.В случая във връзка с това основание е сочено общо ТРОСГК №1/2001г.Доколкото поставения въпрос касае приложението на чл.131 ГПК / отм./ то това тълкувателно решение е ирелевантно, тъй като не разглежда приложението и не разяснява съдържанието на тази норма. Страната, макар и косвено е свързала посоченото решение с неправилното приложение на чл.188 ГПК/отм./, но този довод като свързан с оплакване за неправилност на съдебния акт, така квалифициран и от касатора е без правно значение за разглежданото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е по чл.281 ГПК. Посочените две решения съставляващи казуална практика на ВКС са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не го установяват, тъй като, освен че касаят различни факти и оттам и правна проблематика и са свързани с конкретно доказване на определени юридически факти неидентични с разглежданите, то и не третират поставения от страната въпрос за приложимостта на чл.131 ГПК / отм./ .
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставляват оплакванията за неправилност на съдебния акт, нито възпроизвеждане на текста на основанието. Освен това, както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 338/2001 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: