Определение №1097 от по гр. дело №3813/3813 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1097
 
София, 01.12.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                   ЧЛЕНОВЕ:    Светлана Калинова
                                                                      Здравка Първанова
 
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4591 от 2008 година,образувано по описа на І ГО та ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. П. и В. Д. П. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 31.01.2008г. по гр.д. №495/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроси по приложението на разпоредбите на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ и чл.144 ГПК/отм./,а именно за преценка на доказателствата в тяхната съвкупност,както и за доказателственото значение за установяване момента на завършване на определени СМР на неоспорени писмени документи и преценката на същия при съпоставяне с гласните доказателства,по които е налице противоречива практика /с оглед посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС и решение на Бургаския окръжен съд от 25.01.2005г. по гр.д. №1020/2004г.
Ответницата по касационна жалба Т. Х. М. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 31.01.2008г. по гр.д. №495/2007г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от В. Д. П. и Р. Н. П. против Т. Х. М. иск за заплащане на сумата 5201.20лв.,представляваща неиздължени вноски по договор за покупко-продажба на право на строеж от 10.05.1999г.
Прието е,че при сключването на договора е постигнато съгласие продажната цена да се заплати разсрочено по описан в договора начин,като срокът за заплащането на претендираните вноски започва да тече за сумата 1950.75лв.- от полагането на кофража на втория жилищен етаж;за сумата 1950.45лв.- от полагането на покривната конструкция и за сумата 1300.30лв. – от поставяне на дограма.
Въз основа показанията на разпитаните свидетели е прието,че полагането на кофража е извършено на 14.07.2000г.,покривната конструкция е завършена през м.февруари,2001г.,когато е поставена и дограмата, което е обусловило извода за неоснователност на претенцията поради погасяването й по давност.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос за доказателственото значение на неоспорени писмени доказателства /дневник за бетоновите работи,воден от изпълнителя на строителството,разходни касови ордери, сключен между страните анекс към договора за групов строеж/,на изслушаните по делото експертизи при съпоставянето на същите с гласните доказателства-в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС по така поставения въпрос е прието следното:
В решение №183/25.02.2005г. на ВКС по гр.д. №439/2004г. на ТК,ІІ отделение е прието,че по отношение началния момент,от който тече давностния срок /т.е. крайният момент,в който следва да бъде изпълнено едно задължение по договор/ следва да се извърши преценка въз основа на всички доказателства и клаузи по договора.
В решение №1661/06.12.1999г. на ВКС,V ГО по гр.д. №972/99г. е прието,че приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо,но и едно правно действие и съответно за установяването му следва да се имат предвид и съставените протоколи или други актове,визирани в договора за строителство, както и възникналите спорове по качеството на изпълнените отделни СМР.
В решение №1243/07.07.1997г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1288/96г. е прието,че при преценката за момента,в който е изпълнено едно задължение /извършена е определена работа/ следва да се имат предвид писмените доказателства /предавателни протоколи и др./,назначената експертиза,т.е. да се съобразят данните,съдържащи се в неоспорените писмени доказателства, касаещи отделните етапи от изпълнението.
И доколкото изводите на въззивния съд за момента,в който са завършени съответните СМР и от който започва да тече погасителната давност за заплащане на вноските от цената на прехвърленото право на строеж,са основани предимно на събраните гласни доказателства, настоящият състав приема,че необходимостта от разрешаване на така установеното противоречие обуславя наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.01.2008г. по гр.д. №495/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Р. Н. П. и В. Д. П. касационна жалба вх. №5001/04.04.2008г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 104лв. е внесена на 24.04.2008г. с платежно нареждане №М00608.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top