О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 676 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 282 от 05.01.2009 година по гр.д. № 518/2008 година на Видински окръжен съд е оставено в сила решение № 235 от 25.04.2008 г. по гр.д. № 2006/2007 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от “К” О. против М. И. М. от гр. В. за сумата 12896,80 лева – установени липси на поверени стоково-материални ценности и 1146,10 лева – обезщетение в размер на законните лихви. В решението е прието, че в периода от 24.10.2006 г. до 18.04.2007 г., ответникът М. М. е работел по трудов договор като материално отговорни лице на длъжност “управител” на магазин “2be”, находящ се в гр. С., бул. “. № 26. При извършени на 31.01.2007 г. и на 17.04.2007г. ревизии на магазина са били констатирани липси в размер общо на 12869,80 лева, Прието е, че наличието на липси на стоково-материални ценности не е установено; че ревизионните актове, съставени от комисии, назначени от работодателя, в резултат на проверка, извършена в отсъствие на материално отговорното лице, нямат обвързваща доказателствена сила; че по делото не е установено по безсъмнен начин предаването на стоковоматериални ценности и неотчитането им от управителя на магазина; че установената система на отчетност е несъвършена, даваща възможност данните в складово-счетоводната програма да бъдат манипулирани от лица, намиращи се извън магазина, имащи достъп до компютърната програма; че не е установена липса въз основа на първична счетоводна документация, поради което претенцията за пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е неоснователна.
Касационна жалба против решението на Видински окръжен съд е постъпила от “К” О. , гр. С.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с постоянната практиката на съдилищата, съгласно която ответникът материално-отговорно лице носи тежестта за доказване, че не е причинил констатираните липси; че при констатация за липси на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, се презюмира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването че не е причинил щетата. Приложени са решение № 1* от 13.07.2005 г. по гр.д. № 838/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 449 от 03.07.2006 г. по гр.д. № 2732/2004 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, в които е прието, че при отговорност за липси, установяването на липсите обръща тежестта на доказване върху отчетника, който следва да установи, че не причинил щетата за работодателя или че това не е извършено виновно.
Ответникът по касационната жалба М. И. М. счита, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително, съгласно трайно установената практика на съдилищата, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни решения, при доказана липса на материални ценности, поверени на служителя под отчет, причиняването на щетата от отчетника се презумира, а оборването на презумпцията е в негова тежест. Обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с тази практика – изводите на съда за неоснователност на претенцията не са обусловени от оборването на презумпцията за причиняване на щетите от отчетника, а с оглед неустановяването на липси – неустановяването, че е налице липса на имущество, поверено на ответника в качеството му на материално-отговорно лице. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че тежестта за доказване на липсите е върху ищеца; че отговорността на ответника се презумира само при доказана липса на поверено му под отчет имущество. В съответствие с установената практика за доказателствената стойност на документите е и изводът, че ревизионните актове, съставени от комисия, назначена от работодателя търговско дружество съставляват частни свидетелствуващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила; че презумпцията за истинност на фактическите констатации на ревизионния акт (чл. 301 ГПК (отм.); чл. 22, ал. 5 ЗДФИ (изм. § 20 ПЗР ГПК) има действие само по отношение на актовете, съставени при финансова инспекция по реда на ЗДФИ по отношение на организациите или лицата по чл. 4, т.3-1 ЗДФИ, в кръга на които ищцовото търговско дружество не е, както и че липсите следва да бъдат установени при пълно доказване въз основа на първична счетоводна документация.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288
ГПК съдебни разноски в размер на 150 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 21.04.2009 г. с адвокат Е от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 05.01.2009 година по гр.д. № 518/2008 година на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА “К” О. , гр. С., бул. “Ц” № 361 да заплати на М. И. М. от гр. В., ж.к. “Х” 3, вх. А, ЕГН ********** сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: