О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
гр. София, 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 921/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. от гр. В. срещу въззивно решение № 636 от 14.05.09г., постановено по в.гр.д. № 2167/07г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2* от 13.07.07г. по гр.д. № 4111/05г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на Р. Н. Н. против Д. В. Д. по чл.108 ЗС за предаване владението върху ? ид.част от имот пл. № 674 по КП на КК”Ч”.
П. е, че с нот.акт № 154/04г. страните са придобили правото на собственост върху посоченото дворно място с площ от 1748 кв.м. при равни права и през 2005г. взаимно са си учредили право на строеж за изграждане на шест сгради – за ищцата сгради №№ 3* и 5, а за ответника сгради №№ 6* и 8. В. с нот.акт № 815/05г. първата е продала на втория собствената си ? ид.част от имота за сумата 8556,50 лв. Сделката е сключена въз основа на нотариално заверено пълномощно, с което ищцата Р е упълномощила лицето З. Д. Д. да продаде на ответника Д припадащата се идеална част от мястото към сграда № 7 и сграда № 8, както и да продаде на лице и при условия по нейна преценка идеални части от посоченото място. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата се е разпоредила валидно със закупената от нея през 2004г. ? ид.част от дворното място и че понастоящем не притежава никакви права върху него.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса действително ли е упълномощаването за сключване на договор за покупко-продажба при което упълномощителят не знае предварително еквивалента на отчужденото право, както и по въпроса действителен ли е договор, сключен от пълномощник извън обема на представителната власт, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се , че окръжният съд се е произнесъл и по въпроса длъжен ли е той да обсъди всички събрани по делото доказателства, който е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава на две решения на ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Във връзка с първия поставен въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд не е взел отношение по него, тъй като такъв по делото досега не е повдиган. Наред с това обжалваното решение с нищо не противоречи на Р № 2* от 17.01.03г. по гр.д. № 2670/01г. на ВКС, тъй като в него е разгледан въпросът за извършена покупко-продажба на недвижим имот от пълномощник с генерално пълномощно, в което не е бил конкретизиран видът на разпореждането, а настоящият случай е съвсем друг. Липсва противоречие и с Р № 238 от 13.03.91г. по гр.д. № 127/91г. на ВС, с което е прието че договорът, сключен от пълномощник извън обема на пълномощията му, е недействителен, тъй като в случая въззивният съд е приел, че пълномощникът е действал в рамките на предоставената му представителна власт, а не че и когато той сключва договор извън обема на представителната му власт, този договор е действителен.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а освен това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува изобилна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Р. Н. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 636 от 14.05.09г., постановено по в.гр.д. № 2167/07г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: