О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 06.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 244/09г. по описа на ІІІ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на Б. А. П. и Ф. А. Б. от с. И., П. област срещу въззивно решение № 607 от 21.10.08г., постановено по в.гр.д. № 661/08г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивинят съд е оставил в сила решение № 663 от 25.06.08г., постановено по гр.д. № 46/08г. на П. районен съд с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. А. П. и Ф. А. Б. против Р. и. по о. среда и водите – П. искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ за заплащане на по 2 500 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от издаването на незаконен лиценз на “М”ООД- П. за извършване на дейност по събиране на отпадъци от черни и цветни метали в УПИ Х-616 в кв.43 по плана на с. И., П. област, в който се намира жилището на ищците, както и от отказ на ответника да сигнализира министъра на икономиката да отнеме лиценза на дружеството по реда на 59, ал.1, т.2 ЗУО, ведно със законната лихва.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на отстъпено им през 1983г. право на строеж върху държавна земя (УПИ Х-616 в кв.43) ищците в първоинстанционното производство са собственици на триетажна жилищна сграда. С договор за наем от 27.11.01г.”М” ООД, гр. П. е отдало под наем на “М”ООД за срок от шест години УПИ Х-616 в кв.43 с площ от 756 кв.м., както и граничния на него имот № 0* с площ от 3386 кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 110 кв.м. за изкупуване и търговия с метали и метални изделия, както и отпадъци от черни и цветни метали и сплавите им. Второто дружество притежава разрешение от 10.12.01г., издадено на основание чл.12, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 ЗОВВООС /отм./ от Р. и. по о. среда и водите – П. за срок от пет години, за извършване на дейности по управление на отпадъците в имот пл. № 0* както и лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали за площадка, представляваща парцел ****, издадена от министъра на икономиката на основание Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали от 2001г./отм./, действаща до 01.03.07г. Относно подаваните от ищците жалби и сигнали във връзка с дейността на “М”ООД експертите на ответната и. незабавно са извършвали проверки и са давали мотивирани отговори. При тези фактически данни въззивният съд е приел, за неоснователни доводите на ищците за допуснати от ответника нарушения на чл.54, ал.4, т.3 и чл.55, ал.3 ЗУО, тъй като разрешението и лицензията са издадени преди приемането на посочения Закона за управление на отпадъците от 2003г. Прието е също, че същият не е имал компетентността да вземе отношение във връзка с направените от ищците твърдения за неспазване на санитарно-хигиенните норми, относно отстоянието на площадката до тяхното жилище, както и че отнемането на лиценза на ответното дружество е от компетентност на министъра на о. среда и водите, който може да бъде сезиран от всеки заинтересуван. С оглед на това е прието, че предпоставките на чл.1 ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на ответната и. не са налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса дали с неконстатирането на извършването на дейност на площадка, за която няма разрешение, административният орган е проявил бездействие, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на две решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК, следва да прецени дали са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай представените от касаторите решение № 121 по гр.д. № 2438/03г. и решение № 221 по гр.д. № 6087/07г. на ВКС на ВКС ( с първото е уважен иск по чл.1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ заради допуснато незаконно бездействие от служители на МВР, които след установяване кражба на МПС и намерили откраднатото МПС, не са взели мерки за опазването му, за да бъде върнато на собственика, което е станало причина същото да бъде откраднато отново, а с второто – заради бездействие на длъжностни лице ат неговата система, при и по повод изпълнение на административна дейност, свързана с неправилно провеждане на процедури по договаряне и доставка на скъпоструващи лекарства) нямат никакво отношение към поставения от касаторите въпрос, посочен по-горе, поради което противоречие между тях и обжалваното решение не съществува и релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Б. А. П. и Ф. А. Б. к. жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 607 от 21.10.08г., постановено по в.гр.д. № 661/08г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: