О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
гр. София, 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 914/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П., М. К. Ш., Е. К. П., К. П. К. и К. П. К. срещу въззивно решение № V* от 25.03.09г., постановено по в.гр.д. № 31/09г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 16 от 28.11.08г. по гр.д. № 2/07г. на М. районен съд и вместо него е приел за установено по отношение на П. Г. П., М. К. Ш., Е. К. П., К. П. К. и К. П. К., че Д. М. С., З. И. И. и М. И. Д. са собственици на описаните в решението пет дворни места, находящи се в с. Г., Б. област и е отменил като неверен констативен нот.акт № 81/05г. Прието е, че през 1984г. починалият в хода на делото ищец И. Н. С. е закупил с частен писмен договор от наследодателката на ответниците К дворно място с площ от 2 дка, от което са образувани процесните имоти. От тогава същият и съпругата му Д. С. са оградили имота и първоначално са го ползвали за овощна градина, а впоследствие за пасище, като и понастоящем имотът се намира във владение на ищците. През 2005г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, а през 2006г. са извършили две разпоредителни сделки с негов полза на трето лице. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху имотите по давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС, респ. че предявеният установителен иск за собственост е основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявения установителен иск за собственост, както и по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, които са решени в противоречие с практиката на ВКС са от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на ТР № 178/86г. и Р № 106/64г. на ОСГК на ВС, и на няколко решения на ВС, ВКС и ВАС, постановени по реда на отменения ГПК по конкретни спорове, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените в ТР № 178/86г. разяснения, според които предмет на предявения иск за собственост е засегнатото право на ищеца, а не издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост и че отменянето на последния е изрично разпоредена от закона последица от уважаването на предявения иск за защита с издаването му материално право, тъй като с него не е взето друго становище по този въпрос. Същото се отнася и Р № 653 по гр.д. № 348/98г. на ВКС, в което е възприето същото становище, както и за Р № 2* по гр.д. № 1467/64г. на ВС, с което е прието, че собственикът на един имот може да защити правото си на собственост с предявяване на иск по чл.108 ЗС срещу владелеца на имота, а не чрез иск за унищожаване на нотариалния акт на този владелец, с който той е закупил имота от трето лице – несобственик, или за унищожение на констативния нотариален акт на продавача-несобственик. Липсва противоречие и с Р № 1* по гр.д. № 519/95г. на ВС, с което е прието, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск и че когато ищецът може да защити правото си на собственост чрез предявяването на осъдителен иск, предявяването на установителен иск за собственост е недопустимо, доколкото настоящият случай е друг – с обжалваното решение е прието, че опитът на третото лице – купувач на имота да завладее същия е бил отблъснат от ищците и че понастоящем той се намира в тяхно владение. Р № 106/64г. на ОСГК, в което е прието за нищожно решение, което е постановеното по симулиран процес няма отношение към поставените по-горе въпроси и позоваването на същото е неоснователно. Същото важи и за определение № 1* по адм.д. № 7200/99г. на ВАС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.95, ал.2 ГПК, още повече, че същото е постановено по административен, а не по граждански спор.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитирана част от разпоредбата на закона, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от П. Г. П., М. К. Ш., Е. К. П., К. П. К. и К. П. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата Д. С. и З. И. направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № V* от 25.03.09г., постановено по в.гр.д. № 31/09г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. Г. П., М. К. Ш., Е. К. П., К. П. К. и К. П. К. да заплатят на Д. М. С. и З. И. И. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: