О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 435/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 350 от 27.11.08г., постановено по гр.д. № 2937/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. е оставено в сила решение от 18.05.06г., постановено по гр.д. № 7514/05г. на Софийския районен съд, 50 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Д. А. (починала в хода на въззивното производство и наследена от Д. Т. А. и Р. Т. А. ) и Е. Т. С. срещу С. Т. П. и С. Н. П. (починал в хода на делото пред втората инстанция и наследен от Н. С. П. , М. С. П. и Г. С. П. ) иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху 260/560 ид.части от УПИ * в кв.58 по плана на гр. С., м. “В” с площ от 560 кв.м. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са доказали безспорно техните наследодатели да са упражнявали фактическа власт върху имот пл. № 462 с площ от 260 кв.м., включен като основа на парцел ****, 462 в кв.58 по плана на кв.”В”, на който са признати за собственици по давност и наследство с нот.акт № 88/94г., доколкото по делото са налице данни, че имотът е владян само от първоначалния ответник С. П. (с нот.акт № 77/99г. същият и първата ответница са признати за собственици на целия имот по давност). Прието е също, че наследодателите на ищците са могли да придобият идеални части от новообразувания през 1991г. ПИ ІІ само при условията на чл.181, ал.3 ЗТСУ/отм./, т.е. до влизане в сила на този закон същите е следвало да са придобили по давност реална част от имота или давностното владение е следвало да започне преди 01.06.1963г. каквито факти по делото не са установени. Наред с това е прието, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност и с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ/отм./.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Т. А., Р. Т. А. и Е. Т. С. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – за приложимия закон при правни спорове относно правото на собственост и възможно ли е при действието на ЗПИНМ/отм./ да се придобиват по давност реални части от парцели, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая същото не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на Р № 1* от 10.05.96г. по гр.д. № 519/95г. на ВС, в което е разгледан въпросът за предпоставките за предявяване на установителен иск за собственост и няма никакво отношение към настоящия случай, нито съществува противоречие с Р № 975 от 11.12.02.г. по гр.д. № 1800/01г. на ВКС, в което е прието, че не е могло да бъде придобит по давност незастроен имот, който владян от 1969г., поради това че за имота се е прилагал ограничителният режим на ЗРПВПВННИ/отм./, респ. за забраната за придобиването му по давност, която е продължила и по време на действието на ЗСГ /отм./, доколкото и в него е възприето същото разрешение. Липсва и противоречие с ТР № 178 по гр.д. № 150/85г. на ОСГК, което се отнася до приложението на чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Във връзка с въпроса възможно ли е при действието на ЗПИНМ/отм./ да се придобиват по давност реални части от парцели следва да се отбележи, че същият не е съществен, тъй като предявеният ревандикационен иск е отхвърлен не по такива, а по други съображения, посочени по-горе. Ето защо и позоваването на ТР № 76/67г. на ОСГК на ВС и на Р № 229/68г. и Р № 1496/68г. на ВС във връзка с него е неоснователно.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, а само е цитиран законът и са направени оплаквания за неправилност на решението, по който ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не са налице.
С оглед изложеното подадената от Д. Т. А., Р. Т. А. и Е. Т. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая разноски за настоящото производство в полза на ответниците не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 350 от 27.11.08г., постановено по гр.д. № 2937/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: