Определение №535 от по гр. дело №214/214 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №. 535
 
                                 гр. София, 01.07.2009 год.
 
                     В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                       
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 214 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Н. К. Г. от с. С. село, община С. касационна жалба против въззивното решение от 13.05.2008 год. по гр. д. № 447/2007 год. на Сливенския окръжен съд, с което при новото въззивно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е отменено първоинстанционното решение от 4.06.2001 год. по гр. д. № 1174/95 год. на Сливенския районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците, че признатите за възстановяване земеделски земи по подадените от тях заявления по посочените преписки от 1992 год. и подробно посочени в решението, са собственост на наследниците на общия на страните наследодател К, починал през 1938 год.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ищците М поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорват жалбата по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК и представя решения на ВС и ВКС. Поддържа, че в противоречие на представената съдебна практика въззивният съд е приел, че от събраните доказателства е установено правото на собственост върху спорните земи в лицето на общия на страните наследодтател.
Предявените искове са с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като ищците са поддържали, че земите, признати и възстановени на ответниците по подадените от тях заявления по ЗСПЗЗ, са били собственост към момента на образуване на стопанството на общия на страните наследодател К, починал през 1938 год., а не на неговите наследници, които са ги внесли в стопанството и са им възстановени като техни.
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че ищците са доказали твърденията си, с оглед доказателствената им тежест в процеса, че при образуване на ТКЗС през 1952 год. наследниците на общия наследодател са внесли неговите земи, за които липсват доказателства да са били предмет на делба между тях. В този смисъл съдът кредитирал и данните от представените декларации от 1945 год. и 1949 год. и поради липсата на доказателства наследниците му, праводатели на ответниците по иска, да са придобили собствеността върху описаните в решението и предмет на образуваните пред ОбСЗГ преписки от 1992 год. девет имота, приел, че същите са били собственост към миналия момент на общия наследодател.
Действително, спорът касае установяване принадлежността на правото на собственост към миналия момент на образуване на ТКЗС, поради което и изходът му е обусловен от представения доказателствен материал. Въззивният съд е преценил и анализирал същия и е направил собствени фактически и правни изводи, като оплакванията на касатора се свеждат до неправилност на постановеното решение, поради необосноваността на тези изводи. Същите представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет наличието на предпоставките за допускане на касационното обжаване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като представените от него влезли в сила решения на ВС и ВКС не сочат на противоречиво решаване на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху спорните имоти в лицето на общия наследодател. Така, определението от 31.10.2005 год. по гр. д. № 604/2005 год. посочва предмета на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, разграничавайки ги от този по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, като в настоящето въззивно решение този въпрос не е решен по друг начин. Останалите три съдебни решения са неотносими изобщо към разрешения въпрос, поради което и с оглед липсата на изложени съображения за обосноваване на значението на представената съдебна практика, същата не предпоставя извод за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът формално се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което също не е налице, тъй като липсват изложени доводи за възможните хипотези на значението на разрешения от въззивния съд въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание предполага други съображения, поради което и в случая не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на настоящето производство и с оглед направеното искане от ищците за заплащане на разноски, такива следва да им бъдат присъдени.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 117 от 13.05.2008 год. по гр. д. № 447/2007 год. на Сливенския окръжен съд по подадената от Н. К. Г. касационна жалба против него.
Осъжда Н. К. Г. да заплати на М. Ж. Д. и Г. Ж. Д. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар