О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1104
гр. София, .03.12..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 880 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 68 от 15.04.2009 год. по гр. д. № 5/2009 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.07.2008 год. по гр. д. № 1117/2007 год. на Хасковския районен съд в частта, с която са осъдени ответниците М. И. М. и М. Г. Ж. да заплатят на П. Б. Р. и С. М. Р. сумата 8 555 лв., представляваща левовата равностойност на 59 бр. овце-майки и сумата 7 198 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 29.09.2006 год. до 11.07.2007 год. – за добито мляко, приплод /агнета/ и вълна.
Със същото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, възложени в тежест на ответниците до размер 585.44 лв. за първоинстанционното производство и 15.66 лв. по компенсация за въззивното производство.
Въззивното решение в потвърдителната му част се обжалва в срок от ответниците М, с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като прилагат съдебна практика.
Ищците П. и С. Р. оспорват жалбата като неоснователна в представения писмен отговор и претендират заплащане на съдебните разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверка наличието на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частите, с които ответниците са осъдени да заплатят паричната равностойност на 59 бр. овце-майки и обезщетение за пропуснатите ползи от тях за исковия период, въззивният съд е приел, че ищците Р са собственици на спорните овце, които от 29.09.2006 год. са преминали във владение у ответниците, касатори съгласно сключения с Б. Р. договор. Приел е, че правото на собственост е установено по несъмнен начин от представените доказателства за регистрация на П. Р. като земеделски производител и обясненията на Б. Р. , поради което и тези вещи подлежат на връщане, съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Тъй като ответниците не са установили, че същите са в наличност, то съдът приел, че е налице хипотезата на отчуждаването им или изразходването им и ги е осъдил да заплатят на ищците паричната им равностойност в размера на действителната им стойност, към момента на продажбата, установен от вещото лице. С оглед качеството на недобросъвестни владелци на овцете, съдът осъдил ответниците да заплатят на ищците и добивите, които са получили от тях, както и обезщетение за ползите, от които са ги лишили в исковия период, въз основа на данните по приетото заключение за среден добив на мляко, вълна и приплод.
Действително, въззивният съд е приел, че е предявен и ревандикационен иск от ищците, който счел за недопустим, поради липса на индивидуализация на животните– 59 бр. овце-майки по предвидения в Наредба № 61/2006 год. начин или по друг такъв, позволяващ различаването им от други вещи от същия род. По тези съображения производството по иска по чл. 108 ЗС е прекратено, поради което и поддържаният от касаторите довод, че горният извод за недопустимост на ревандикационния иск води до недопустимост и на съединените искове за заплащане на равностостойността на вещите и добивите от тях е въпросът, по който поддържат да е налице противоречие с ТР № 114/1.09.63 год. по гр. д. № 95/63 год. на ОСГК на ВС и решение № 1* по гр. д. № 5611/55 год. на ІV г. о. на ВС. Оплакването представлява такова за неправилността на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не поставя формулиран конкретен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обусловил направените от него изводи за основателността на исковете за присъждане на равностойността на липсващите вещи и заплащане на добивите от тях и обезщетение за ползите, от които собствениците са лишени. Това е така, тъй като изводите за основателността на тези искове са обусловени от решени от въззивния съд други въпроси – за правото на собственост на животните, за владението върху тях и вида му, за дължимостта на връщането им и тяхната наличност към момента на постановяване на решението. По тези въпроси представената от касаторите съдебна практика е неотносима, тъй като произнасянето по същество по обективно съединените искове за връщане на животните или заплащане на тяхната равностойност и по исковете за заплащане на добивите и обезщетения за ползите от тях не е обусловено от ревандикационен иск, какъвто въззивният съд е приел, че е недопустим поради липса на индивидуализиран негов предмет. Въззивното решение не противоречи на приетото в ТР № 114/63 год. ОСГК на ВС, че е допустимо евентуално обективно съединяване на иск за собственост на движими вещи и иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато те не са налице или са развалени изцяло или отчасти, тъй като именно липсата на вещите, собственост на ищците, е мотивирало съда да приеме, че им се дължи тяхната равностойност.
Оплакванията на касаторите за допуснати процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест на страните и преценка на дадените от ответника Б. Р. обяснения не могат да се квалифицират като процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика – приложените решения на ВКС по конкретни спорове. Същите представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет единствено преценка наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, без да обсъжда въпроси по същество на спора.
Касаторите поддържат, че в противоречие с решение № 222 по гр. д. № 579/2001 год. на ВКС, ІV г. о. въззивният съд е приел, че са недобросъвестни владелци на животните от момента на сключване на договора с Б. Р. , вместо от датата на предявяване на иска против тях. Поддържаното основание не е налице, тъй като въпросът, разрешен в представеното съдебно решение касае друга хипотеза – след уважено възражение за задържане на имота до плащане на подобренията, ответникът дължи на собственика както добивите от вещта, така и ползите, от които го е лишил. Същият става държател на имота след уважаване на иска за собственост, а в настоящия случай съдът е приел, че ответниците са недобросъвестни владелци, тъй като още към момента на сключване на договора са знаели, че продавачът им не е бил собственик на животните. Затова е приложил разпоредбата на чл. 73 ЗС. Поради това и не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос.
Не е налице и поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са изложени съображения за обосноваването на възможните хипотези на проявлението му – да е налице необходимост от тълкуване на неясна или непълна правна норма, да липсва съдебна практика по поставените въпроси или при наличието на такава да е необходимо да се изостави възприетото тълкуване с оглед възприемане на друго такова. Такива доводи не се поддържат, а е налице формалното цитиране на закона, с оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения при постановяване на решението в съответствие с доказателствата и установеното от тях действително фактическо положение, както и оплаквания за нарушение при приложението на посочените разпоредби на закона.
Поради изложените съображения за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не се присъждат на ищците, тъй като липсват данни такива да са направени от тях в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 68 от 15.04.2009 год. по гр. д. № 5/2009 год. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: