О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
гр. София,07.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 944/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на „П” ООД, гр. П. срещу решение № 523 от 23.10.08г., постановено по гр.д. № 389/08г., Плевенският окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото въззивният съд е оставил в сила решение № 123 от 26.04.2005 г., постановено по гр.д. № 1454/2003 г. на Плевенския районен съд, с което е уважен предявеният от “А” Е. , гр. П. срещу „П” ООД иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот – сутерен, мазе, първи и ? ид.част от четвърти етаж на административна сграда, находяща се в гр. П., ул.”Л” № 4 и допълнително решение № 246 от 13.07.2005 г. по същото дело, с което на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./са отменени два констативни нотариални акта.
Прието е, че процесния имот е бил държавна собственост, който е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, а впоследствие след приватизация и преобразуване е станал собственост на ищцовото дружество съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./. Прието е също, че имотът не е подлежал на разпределение от правоимащите на ЗК”С”/в ликвидация/ по реда на чл.27 ЗСПЗЗ и че ответниците го владеят без правно основание, поради което предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице. С оглед на това са отменени и издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове за собственост №/2003г.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси, свързани с преценката на представените по делото доказателства, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Релевирано основание за допускане на касационно обжалване по би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а освен това относно въпроса за преценката на доказателствата не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува изобилна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от „П” ООД касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 523 от 23.10.08г., постановено по гр.д. № 389/08г. на Плевенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: