О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
гр. София, 01.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 993/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1139 от 14.07.11г., постановено по в.гр.д.№ 1583/11г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1461 от 18.04.11г. по гр.д.№ 3122/10г. на Пловдивския районен съд, ХІV с-в, и е осъдил П. Г. К. да предаде на Д. А. А. и Ж. А. В. владението върху кухня и баня, находящи се в северозападната част на втория етаж на жилищната сграда, построена в УПИ VІІ-543, в кв.81 по плана на [населено място] – Ц. градска част на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 74/92г. Д. С. С. е продала на сина си А. С. А. (наследодател на ищците) втория етаж от построената в посоченото дворно място жилищна сграда, ведно с ? ид.част от мястото, като продавачката си е запазила ползването върху процесните кухня и баня от жилището заедно с купувача. С договор за замяна на недвижим имот срещу движими вещи (нот.акт № 189/00г.) същата е прехвърлила на ответника ? ид.част от мястото, заедно с обособената като самостоятелно жилище пристройка на равнището на втория жилищен етаж с площ от 32 кв.м. и избено помещение. Понастоящем на втория етаж на жилищната сграда са обособени две жилища, като процесните кухня и баня са приобщени към жилището на ответника. Тъй като прехвърлената на ответника пристройка се е състояла само от две стаи (без кухня и баня) и не е отговаряла на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, въззивният съд е приел, че по силата на чл.98 ЗС същата е станала собственост на собствениците на самостоятелното жилище, т.е. на наследодателя на ищците и че ответникът не е придобил никакви права върху имота по силата на договора за замяна, тъй като същият е нищожен съгласно чл.26, ал.2, предл. 1 ЗЗД. Прието е също, че той не е придобил правото на собственост върху процесните помещения по давност, тъй като същите нямат самостоятелен характер и доколкото владението е започнало от 31.10.2000г. и до предявяването на ревандикационния иск на 10.03.2010г. давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за приложението на чл.20 ЗЗД; за възможността да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част и дали част от сграда може да се обособи като самостоятелно жилище или не, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че съдът се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса в какво съотношение са специалните разпоредби на устройствения закон и на специален материален закон.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая първият и четвъртият поставени въпроси са твърде общо формулирани и всъщност не са налице конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси, които да могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. За допускане на такова обжалване не могат да послужат и останалите два въпроса, тъй като с оглед изложените от въззивния съд съображения за уважаването на иска същите не обуславят изхода на спора. Наред с това във връзка с поставените въпроси липсва каквото и да е противоречие на въззивното решение с представената от касатора съдебна практика на ВКС и ВС- Р № 292 по гр.д.№ 931/09г. , Р № 559 по гр.д.№ 1724/92г., Р № 508 по гр.д.№ 350/98г., Р № 2038 по гр.д.№ 1806/69г., Р № 1257 по гр.д.№ 4359/07г., Р № 934 по гр.д.№ 3142/07г., Р № 70 по гр.д.№ 65/80г. ОСГК и Р № 19 по гр.д.№ 3413/08г., а относно третото основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи и в случая посочените в т.4 на ТР№1/09г. ОСГТК предпоставки не са налице (развитите доводи в представеното пред настоящата инстанция изложение от 20.2011г. във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се обсъждат, тъй като са направени далеч след изтичането на преклузивния срок по чл.283 ГПК).
С оглед на казаното подадената от П. Г. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата Д. А. А. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1139 от 14.07.11г., постановено по в.гр.д.№ 1583/11г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. Г. К. да заплати на Д. А. А. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: