Определение №268 от 11.7.2012 по гр. дело №556/556 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 268
гр. София, 11.07.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Златка Русева гр. д. № 556/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4898 от 17.05.2012 г. на И. Н. Н. от [населено място], чрез адвокат Г. Н. срещу въззивно решение № 96 от 12.04.2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.д. № 1032/2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 15 от 29.04.2010 г. на Районен съд – Елена, постановено по гр.д. № 116/2009 г., с което е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 70, ал. 1 ГПК, ищците са посочили в исковата молба, че цената на предявения от тях иск е 1903, 00 лева, както е видно и от приложеното на лист 8 от първоинстанционното дело удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. Следователно цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 4898 от 17.05.2012 г. на И. Н. Н. срещу въззивно решение № 96 от 12.04.2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.д. № 1032/2010 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 556/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а И. Н. Н. от [населено място] да заплати на П. Й. П. и М. А. П. от [населено място] сумата от 500 /петстотин/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар