О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 987 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. К. против решение № V-8 от 04.03.2009г. по гр.д. № 848/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 62/21.05.2008г., по гр.д. № 221/2007г. на Карнобатски РС. С последното е допусната съдебна делба между наследниците на братя С, К. и Л. К. на 55 земеделски имота, в землището на гр. С., обл. Бургаска, възстановени с решение № 11405/29.07.1999г. по преписка 1513/1991г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на касатора да се отхвърли иска за делба по отношение на В. Х. В., С. Х. В. и М. В. У. и на него да се определи квота 1/5 ид.ч. от всички възстановени имоти, като единствен наследник на единия от петимата братя –. П. се на влязло в сила решение по гр.д. № 204/2004г. Карнобатски РС, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от В. Х. В. против него, М. В. У. и С. Х. В. за 28,550 дка в землището на с. С., възстановени на наследници на И. И. К. Въззивният съд е изложил мотиви, че обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо в представеното решение не се покрива със страните и предмета на настоящото дело.
В касационната жалба, И. К. развива довод, че са налице общи факти, обуславящи съобразяване на представеното решение като доказателство. Формулиран е основен правен въпрос – преклудирани ли са правата на останалите наследници на И. И. К. с влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за делба на един от тях или следва да им се отчетат правата в настоящото производство без да се зачита силата на присъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение. Позовава се на основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е следва ли в настоящото производство за делба на възстановени земеделски земи на наследници на петима братя да се зачита силата на пирсъдено нещо на влязло в сила решение по иск за делба само между наследниците на един от братята, на възстановени само на него имоти..
Наведеното от касатора основание за допускане до касация не е налице. Разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материално правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото този въпрос е разрешен в практиката и тя последователна относно това, че за да е налице отвод за присъдено нещо е необходимо да има идентичност между страните и предмета на двете дела. В конкретния случай страните по двете дела са различни. Действително всички съделители по предходното дело, по което е влязло в сила решението – наследници на И. И. К. участват и в настоящото производство, но предмет на иска за делба по двете дела е различен – имотите са различни по площ, имотен номер, местонахождение и т.н. Отделно от изложеното с факта на отхвърляне на иска за делба не са признати права за касатора, а са отречени права на ищеца и то само върху имотите, които са били предмет на приключилото дело. По настоящото дело, предмет на иска за делба са имоти по друго решение на ПК, съсобствени между наследниците на петимата братя, чийто квоти са правилно определени.
Основанието за допускане до касация, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 220 от ГПК/отм/ относно субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо, която не се нуждае от коригиране. Затова въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-8 от 04.03.2009г. по гр.д. № 848/2008г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: