О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
гр. София, 10.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 952/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. от с. А., М. област срещу въззивно решение от 12.05.09г., постановено по в.гр.д. № 72/09г. на М. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 1 от 18.12.08г., постановено по гр.д. № 442/08г. на Л. районен съд са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. Д. против А. И. М., Л. А. Д., Ю. Е. М. и А. Т. И. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ * и УПИ * (погрешно е посочен УПИ *) в кв.40 по плана на с. А., М. област, а производството по тези искове по отношение на А. Д. А. е прекратено. Със същото решение районният съд е отхвърлил иска на А. Д. против А. М. за прогласяване нищожност на нот.акт № 830/99г., като е прекратил производството по това искане по отношение Л. Д. , Ю. М. , А. И. и А. А. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по исковете по отношение на А. А. и е върнал делото на районния съд за произнасяне по същество по предявените срещу този ответник претенции. В останалата му част същото е оставено в сила.
Прието е, че писмените договори от 03.01.92г., с нотариална заверка на подписите, с които ищецът е закупил процесните имоти нямат вещнопрехвърлително действие поради неспазване на предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма (чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД), поради което същите не го легитимират като техен собственик. Прието е също, че същият не е придобил правото на собственост върху имотите и по давност на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като по делото не е установено да ги е владял в продължение на 10 години, както и че имотите понастоящем не се намират във владение или държане на ответниците А(първият и наследодателят на втората са се снабдили с констативен нот.акт за собственост №/99г.), тъй като преди предявяването на иска същите са прехвърлили собствеността върху тях на трето лице – Община М..
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Р № 37 от 22.02.99г. на ВКС, 5-членен състав, Р № 205 от 12.04.01г. по гр.д. № 147/00г. на ВКС, ІV г.о. и Р №805 от 22.01.04г. по гр.д. № 467/03г. на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на три решения на ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение , по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК, а би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, но независимо от това за пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваното решение с нищо не противоречи на посочените от касатора решения (в първото е прието, че когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по един от предявените искове, недопустимо е това да стори за първи път второинстанционният съд в производство по жалба като контролно-отменителна инстанция; във второто – че въззвният съд не може да преразглежда обстоятелства, по които между страните не е имало спор и да излиза извън пределите на спора по делото, а в третото- че спазването на нотариалната форма е необходима за действителността на клаузите на договора относно прехвърлянето на собствеността, но не и относно клаузи, които уреждат други отношения между страните), тъй като с тях съставите на ВКС са се произнесли по други въпроси, а не по такива, който обуславят изхода на настоящия спор.
С оглед изложеното подадената от А. Д. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.09г., постановено по в.гр.д. № 72/09г. на М. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: