О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 402/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 223 от 08.01.09г., постановено по гр.д. № 780/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 40 от 27.06.08г., постановено по гр.д. № 93/07г. на С. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. В. , Г. И. К. , М. Н. И. , И. Н. С. , Н. П. М. , действаща чрез своя баща и законен представител П. М. , М. К. С. , И. К. Б. , Т. С. У. и В. С. И. против А. В. А. , К. В. М. , К. А. К. , Г. П. К. , К. А. Т. и Ж. А. Д. за приемане за установено, че ищците са собственици на УПИ * с площ от 1140 кв.м. и УПИ * с площ от 2240 кв.м. в кв.45 по плана на с. С., Б. област. Прието е, че ищците са наследници по закон на И. Д. Б. , поч. през 1970г., който с предварителен договор от 1956г. е закупил дворно място от 3, 300 дка, от което през 1999г. са образувани процесните два урегулирани имота. С нот.акт № 7/06г. ответниците са признати за собственици на същите по давност и наследство. По разписните списъци към регулационните планове на селото от 1931г. и 1999г. имотите са записани на общия наследодател на ответниците А(от 1961г. до 1987г. същите са били извън регулация и са имали характер на земеделска земя). За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищците не са придобили имота по наследство от общия им наследодател А, тъй като предварителният договор не прехвърля права и приживе същият не се е позовал на придобивна давност. Наред с това е прието, че придобивна давност в полза и на неговите наследници не е изтекла, тъй като по делото не е установено по категоричен начин същите след смъртта на наследодателя да са владели имотите, респ. през кой период.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване право на собственост по давност и относно преценката на доказателствата, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на незадължителна практика на ВКС и на окръжен съд, следва да се прецени дали не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същото би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на решение № 2* по гр.д. № 2123/03г. на ВКС, в което е прието, че не може да се придобие по давност имот, по отношение на който се е прилагал ЗРПВПННИ /отм./, чл.29 ЗСГ /отм./ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и на решение № 619 по гр.д. № 640/00г. на ВКС, в което е прието, че за да се придобие недвижим имот, владението върху който е предадено по силата на предварителен договор, е необходимо десетгодишно, а не петгодишно владение, тъй като въззивният съд не взел различно становище по тези въпроси, а предявеният иск е отхвърлен на друго основание. Същото се отнася и за представеното Р № 503 по гр.д. № 195/05г. на ВКС, в което е прието, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е сключен в нотариална форма не прехвърля права, а е само основание за упражняване на давностно владение, както и за Р № 693 по гр.д. № 338/01г. на ВКС и Р от 18.07.03г. по гр.д. № 939/02г. на ОС-В. Търново, отнасящи се до предпоставките за уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че и второто основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато липсва съдебна практика по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторите не са изложили никакви доводи във връзка с посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че същото не е налице. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на неправилна такава с оглед утвърждаване на нова. Ето защо разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В допълнение следва да се отбележи, че направеното в изложението по чл.280, ал.1 ГПК оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта му към съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая разноски за настоящото производство в полза на ответниците не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 223 от 08.01.09г., постановено по гр.д. № 780/08г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: