О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр. София, 01.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 493/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 692 от 14.01.09г., постановено по гр.д. № 30/08г., Великотърновският окръжен съд е отменил решение № 72 от 25.06.07г., постановено по гр.д. № 591/03г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е уважени предявени по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции по сметки и вместо него е отхвърлил като неоснователни исковете на В. П. А. против М. И. Р. и М. Й. Л. Г. за заплащане на сумата 26 922, 50 лв., представляваща половината от стойността на вложени труд и материали за извършени подобрения в допуснатия до делба недвижими имот, попадащи в поставения в дял на ответниците след одобрена по делото съдебна спогодба от 26.01.07г. недвижим имот – УПИ *Х-95 в кв.45 с площ от 2074 кв.м. по плана на с. А. лв. за изграждане на покривна конструкция върху ограден зид и 6 630 лв. за изграждане на “арбанашка порта”). Прието е, че наследодателят на ответниците по претенцията е придобил през 1990г. с договор за замяна 2000/3380 ид.части от УПИ *Х-95, а ищецът през 1995г. с два договора за дарение е придобил от своя баща 860/3660 ид.части от имота и е закупил от трето лице още 800/3660 ид.части. За да отхвърли претенциите, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал да е построил със свои средства и труд покривната конструкция на оградния зид и портата, тъй като по делото е установено, че през периода 1984г.-1989г. със средства на държавата и чрез държавни строителни фирми под контрола на НИПК, във връзка с честванията по възстановяване и утвърждаване на втората българска държава, са били построени всички огради и портите на същите в с. А., включително на процесния имот. Наред с това е прието, че в случая не се касае за подобрения в съсобствен имот, извършени от единия от съсобствениците, тъй като те са били извършени преди ищецът да придобие права върху имота през 1995г., респ. преди наследодателят на ответниците да е придобил такива през 1990г. и че дори подобренията да са били извършени от него, това е станало по време, когато имотът е бил собственост на неговия баща П, поради което същият не може да ги претендира от лицата, които са придобили части от имота впоследствие с правна сделка, респ. по наследство.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. П. А. от с. А., Великотърновска област с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси – допустимо ли е да бъдат доказани със заключение на вещо лице неизбежни разходи, които не са установени с писмени доказателства, длъжен ли е съдът да се мотивира когато не възприема заключението и следва ли той, след като е приел, че предпоставките на чл.30, ал.3 ЗС за уважаване на претенцията не са налице, да обсъди наличието на предпоставките по чл.72 и чл.74 ЗС, които са решени в противоречие с практиката на ВКС (ППВС № 6/74г., т.1, Р № 2* по гр.д. № 2100/81г. на ВС, Р № 615 по гр.д. № 93/02г. на ВКС и Р № 712/04г. на ВКС) и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед посочените по-горе съображения за отхвърляне на иска, а именно че посочените подобрения в делбения имот са извършени не от него, а от трето лице и то преди наследодателят на ответниците да придобие права върху него чрез правна сделка, поставените от касатора въпроси нито са правно релевантни, нито са решени в противоречи с посочените решения на ВС и ВКС ( в решенията от 1981г. и 2004г. е прието, че вещи лица са допустими за установяване на неизбежни разходи, които не са установени с писмени доказателства и че отричането на заключението на вещото лице не може да бъде голословно, а трябва да бъде мотивирано), тъй като в случая допуснатата от съда техническа експертиза не е имала за задача да установи от кого и с какви средства са извършени подобренията в имота, а тези факти не би могло да бъде установени със заключение на вещо лице. Липсва противоречие и с посоченото постановление, в което е прието, че когато един съсобственик владее частите на останалите съсобственици изключително за себе си, правоотношенията със съсобственика по повод извършени от владелеца подобрения в имота следва да се уредят съобразно чл.72 и чл.74 ЗС, тъй като в случая такива искове не са предявени. Същото се отнася и за Р № 615 по гр.д. № 93/02г., в което са посочени различни хипотези за уреждане на отношенията между съсобственици, съобразно техните вътрешни отношения. Ето защо следва да се приеме, че предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по даден правен въпрос или изоставяне на неправилна такава, с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице, доколкото релевантни доводи в посочените насоки не са изложени.
С оглед изложеното подадената от В. П. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 692 от 14.01.09г., постановено по гр.д. № 30/08г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: