О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..112
гр. София, 16.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 64 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на “М”, гр. С., чрез пълномощника му адвокат Л. К. , против въззивното определение от 27.03.2008 год. по ч. гр. д. № 203/2008 год. на П. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното определение от 30.11.2007 год. по гр. д. № 514/2007 год. на Пещерския районен съд, с което исковата молба на настоящия жалбоподател против ОС”ЗГ”, гр. Б. и О. Б. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство е прекратено, като недопустимо.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като видно от приложеното такова частният жалбоподател се позовава на тези по т.1 и т.3. Поддържа, че същественият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на исковото производство е решен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, като обсъди приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че сочените основания за допускане на касационното обжалване не са налице. Същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, е този за наличие на предпоставките за допустимост на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и поради липсата на една от тях – пропускане на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за подаване на заявление за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, е приел липса на правен интерес от предявения от ищеца иск. Съдът се е позовал на доказателствата по делото относно подадено от ищеца заявление за възстановяване на правото на собственост върху спорните земеделски имоти, респ. произнасяне по него от поземлената комисия с решение, поради което и приел недопустимост на предявеният иск против ОС “ЗГ” Б. Намерил за неоснователен доводът за липса на материална компетентост на ПК, гр. Р., пред която е подадено заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. постановеното от нея решение, тъй като ако спорните имоти се намират в друго землище, то производството по възстановяване на собствеността не е приключило с оглед поддържаната нищожност на постановеното от некомпетентната поземлена комисия решение.
Следователно, същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Произнасянето по него не е в противоречие на практиката на ВКС, тъй като наличието на това основание не е обосновано от жалбоподателя с посочване и представяне на такава противоречива практика, и то задължителна с оглед посочване на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изложените съображения не сочат на необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика по въпроса за предпоставките за допустимост на исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито на необходимост от тълкуване на неясни или непълни законови разпоредби, за да има значение този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съображенията в изложението на жалбоподателя относно компетентността на административния орган, произнесъл се по заявлението му за възстановяване на собственост върху спорните имоти, са неотносими към въпроса за допустимост на касационното обжалване, тъй като те не представляват същественият процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното въззивно определение и който е решаващият за направения в него извод за недопустимост на производството.
С оглед на изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от “М”, гр. С. частна жалба против въззивното определение № 170 от 27.03.2008 год. по ч. гр. д. № 203/2008 год. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.