О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 30.04..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 281/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1505 от 10.11.08г., постановено по гр.д. № 567/08г. на
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. М. , И. М. и Ю. И. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси (същите не са формулирани изрично, но могат да бъдат извлечени от съдържанието на изложението) – длъжен ли е той да допусне до разпит всички поискани от страната свидетели; може ли да изгради фактическите си констатации на свидетел от кръга на посочените в чл.136 ГПК/отм./ и да изложи мотиви защо дава вяра на неговите показания; започва ли да тече придобивна давност в полза на сънаследник от момента, в който той се снабди с нотариален акт за собственост за целия имот, както и може ли да се приеме делбеният имот за сънаследствен, при положение, че по делото не е представен нотариален акт, респ. друг документ, който да легитимира наследодателя като негов собственик, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса, кога се счита, че един документ е представен в официално заверен препис по смисъла на чл.143, ал.2 ГПК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос следва да се отбележи, че обжалваното решение с нищо не противоречи на ППВС № 6/68г. и останалите представени от жалбоподателите решения на ВС и ВКС (Р № 628 по гр.д. № 2755/55г., Р № 55 по гр.д. № 7665/58г., Р № 418 по гр.д. № 5882/60г. и Р № 239 по гр.д. № 91/96г.), тъй като в тях не е възприето становището, че въззивният съд е длъжен да допусне до разпит всички поискани от страната свидетели, когато те са поискани за установяване на едни и същи факти (в случая касаторите са поискали разпит на трима свидетели, а съдът е допуснал по двама на всяка от страните с оглед равенството им в процеса). Липсва противоречие и с представените Р № 1* по гр.д. № 5106/56г. и Р № 1* по гр.д. № 963/77г. на ВС относно втория поставен въпрос по приложението на чл.136 ГПК/отм./, тъй като в случая показанията на двете групи свидетели не са съдържали съществени различия относно релевантните за спора факти и съдът е обсъдил и изградил фактическите си констатации на всички показания. Третият поставен по-горе въпрос не е съществен, тъй като решаването му по един или друг начин не води до промяна на крайните изводи на съда, при положение, че в случая от датата на издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка до предявяването на иска за делба 10-годишният давностен срок не е бил изтекъл (искът е предявен в последния ден на срока). Представените от касаторите решения № 1* по гр.д. № 298/83г., Р № 128 по гр.д. № 14/87г. на ВС и Р № 734 по гр. д № 1526/05г.на ВКС не се отнасят до поставения въпрос, поради което и противоречие с тях също не е налице. Това важи и за цитираните от касаторите Р № 115/73г. на ОСГК на ВС и Р № 672 по гр.д. № 1682/73г. на ВС относно документите, с които се установява право на собственост, тъй като в случая по делото не е имало спор, че процесният имот е принадлежал на общите наследодатели. Ето защо не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касатортът не е изложил никакви доводи в посочените насоки, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание. В допълнение следва да се отбележи, че поставеният от касаторите последен въпрос не е съществен, доколкото в случая съдът не е направил решаващите си изводи въз основа на представените от противната страна и заверени от нея ксерокс-копия от документи, които са били представени по нотариалното дело по издаването на нот.акт № 5/97г.
С оглед изложеното подадената от А. К. М., И. Д. М. и Ю. Д. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1505 от 10.11.08г., постановено по гр.д. № 567/08г. на В. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: