3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С., 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1297/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Национална агенция за приходите” – [населено място] срещу Решение № 206 от 14.VІІ.2011 г. по т.д. № 59/ 2011 г. на Великотър – новски апелативен съд, с което е потвърдено в частта за началната дата на неплатежоспособността Решение № 249 от 24.ХІ.2010 г. по гр.д. № 1016/ 2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като противоречиво се решава от съдилищата същественият материално – правен и процесуалноправен въпрос за началната дата. Излага, че съдът по несъстоятелността е длъжен да изследва цялата фактическа обстановка и да определи възможно най-ранната начална дата, съобразявайки я с коефициентите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и цялото икономическо състояние на длъжника. Сочи практика на ВКС: Р.№48/10.ІV.2003 г. по гр.д.№ 1521/2003 г. за коефициентите, Р.№1727/7.І.2004 г. по гр.д. №844/2003г. за основните показатели, характеризиращи финансовото състояние на длъжника, Р.№275/13.ІV.2006 г. по т.д.№26/2006 г. за определяне на началната дата при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника, а не съобразно конкретно извършено плащане,Р.№735/23.ХІ.2006 г. по т.д.№ 446/2006 г.за уста- новяване на неплатежоспособността чрез посочените коефициенти, като изразители на способността на длъжника да погасява задълже – нията си, Р.№64/23.ІІІ.2010г. по т.д.№959/2009г. за презумпциите по чл. 608 ал. 2 и 3 ТЗ и доказателствената тежест. Жалбоподателят заключава, че решението не е съобразено с тази практика, като съдът не е взел предвид показателите на ликвидност, представляващи количествени измерители на възможността на длъжника да изпълнява задълженията си, поради което решението е неправилно.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта за началната дата на неплатежоспособността на търговеца, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да определи датата 30.ІХ.2010 г. за начална дата на неплатежоспособността, въззивният съд е посочил установените по делото коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към края на 2008 г., 2009 г., 2010 г. 31.ІІІ.2011 г., които са под единица още към 31.ХІІ.2008 г. – сочат на висока степен на задлъжнялост на търговеца. Съдът е съобразил непогасяваните му задължения: към персонала, осигурителни задължения, данъчни задължения, задължения към доставчици, както и вземанията му, съобразил е и извършените частични плащания. За да определи момента, в който търговецът окончателно е спрял плащанията, съдът, въз основа на изслушаните експертизи, е посочил, че при затрудненото си финансово състояние през цялата 2009 г. и през първата половина на 2010 г., е извършвал частични плащания към свои доставчици и за погасяване на публичноправните си задължения, включително по посочените ревизионни актове и по договор за лизинг и че през м.VІ.2010 г. окончателно е спрял плащанията, а към 30.ІХ.2010 г. всички негови задължения са изискуеми и ликвидни и след тази дата няма извършени плащания. Съдът не е уважил довода на жалбоподателя, че датата следва да се определи 31.ХІІ.2008 г. въз основа единствено на коефициентите за ликвидност и без да се съобразят извършените след тази дата плащания през периода 2009 г. – първата половина на 2010 г., през който период затрудненията са били временни, като към 30.ІХ.2010 г. длъжникът е изпаднала в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, за началната дата на неплатежоспо – собността, е релевантен за делото, тъй като обуславя евентуална нищожност на действия и сделки, съгласно чл. 646 ал. 2 ТЗ, по който въпрос е налице установена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя. По този въпрос последователно в практиката си ВКС приема, че състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, съдът следва да определи въз основа на цялостен анализ на доказателствата, установяващи икономическото състояние на длъжника, съгласно показателите за ликвидност, и момента на спиране обслужването на задълженията му. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника, настъпването на трайна тенденция да не може да погасява задълженията и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си. Извършени плащания след твърдяната от жалбоподателя дата на неплатежоспособността сочат на временни финансови затруднения на търговеца и моментът, в който са станали с траен и необратим характер, съставлява спиране на плащанията по см. на чл. 608 ал. 2 ТЗ – началната дата на неплатежоспособността.
Въззивният съд, като е обсъдил релевантните доказателства, включително изслушаните в двете съдебни инстанции експертизи, е направил преценка за неплатежоспособността и началната й дата, обсъждайки посочените критерии и отчитайки тенденцията на влошаване в икономическото състояние на дружеството и е приложил разпоредбата на чл. 608 ал. 2 ТЗ. Въпросът за началната дата на неплатежоспособността, е конкретен за всеки отделен случай с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване и като е приел, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 30.ІХ.2010 г. – датата на последното плащане, когато е налице необратимо състояние на неплатежоспо – собност, предвид извършените от длъжника през 2009 и първата половина на 2010 г. частични плащания, съдът не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с представените съдебни актове, жалбоподателят не установява противоречие на въззивното решение по посочения материалноправен въпрос. С оглед създадената трайна съдебна практика не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №206 от 14.VІІ.2011 г. по т.д. № 59/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: