О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 02.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4768/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. , гр. С., чрез адв. Дсрещу въззивно решение № 137 от 12.06.2008 г. по гр. дело № 3146/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 17 580/2006 г., с коeто дружеството е осъдено да заплати на А. Л. З. на основание чл.200, ал.3, вр. ал.1 КТ сумата 5198.81 лв., представяваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, сумата 8000 лв., представялаваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, сумата 1 398.40 лв.-мораторна лихва и 490 лв. разноски по делото. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, че на 3.10.2005 г. А. З. е претърпял травматично увреждане на здравето, представляващо трудова злополука по см. на чл.200 КТ. В резултат на настъпилата трудова злополука З. е претърпял неимуществени и имуществени вреди, за които е присъдено посоченото обезщетение.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
В касационната жалба и приложението към нея е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според дружеството-касатор същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е за приложението на чл.51, ал.4 ГПК /отм./ и чл.110, ал.3 ГПК /отм./. В нарушение на посочените процесуални норми и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд първоинстанционният съд неправилно приел, че дружеството е редовно призовано, с което бил нарушен принципът за равнопоставено участие на страните в съдопроизводството и правото на защита, а отказът на районния съд да допусне поисканите доказателства, лишил от възможността дружеството да представи доказателства от значение за спора. Представени са: определение № 1* от 12.12.2005 г. по адм.д. № 11238/2005 г. на ВАС и решение № 3* от 30.03.2006 г. по адм.д. № № 9206/2005 г. на ВАС.
В писмения отговор А. Л. З., чрез пълномощника си адв. Вл. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За въззивното производство дружеството е било редовно призовано и в проведеното на 10.04.2008 г.съдебно заседание е представлявано от адв. Д. С въззивната жалба, а и в хода на въззивното производство представителят на дружеството не е сезирал съда с искания за събиране на доказателства. Или, по поставените с касационната жалба процесуални въпроси въззивният съд не се е произнасял. Решенията на ВАС не са част от практиката на ВКС. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно въпросите за приложението на чл.51, ал.4 ГПК /отм./ и чл.110, ал.3 ГПК /отм./.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
В конкретния случай както в касационната жалба, така и в приложението към нея липсва обосновано изложение за наличието на посочените основания за допускане на касационно обжалване, а само е възпроизведен законовия текст.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 137 от 12.06.2008 г. по гр. дело № 3146/2007 г. на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 12.06.2008 г. по гр. дело № 3146/2007 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на “Е” Е. , гр. С., чрез адв. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.