O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 15.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 452 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3021/10.11.2008 година на И. Г. И. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 534 от 30.03.2008 година, по гр.възз.д. Nо 528/2008 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 28.03.2008 година по гр.д.Nо 2275/2006 година на районен съд гр. П. по уважения срещу него иск на М. П. по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила поради непроизнасяне по релевирани възражение, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателят И. И. , чрез процесуалния си представител адв. И, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , поддържайки, че същественият материално правен въпрос е този за възможността да е налице хипотезата на грешка в кадастъра по см. на чл. 53 ал.2 ЗКИР, в рамките на един поземлен имот , разрешен според жалбоподателя в противоречие с практиката на съдилищата за това в кои случаи е налице грешка в кадастъра, обективирана с Решение Nо 1248/1992 година по гр.д. Nо 947/1992 година на ВС –IV отд. и Решение Nо 274/2003 г. по гр.д. Nо 185/2002 година на ВКС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- М. Д. П..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при характера на производството по ЗКИР.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на И. Г. И. е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск на М. П. по чл. 53 ал.2 ЗКИР, приемайки, че при изработване на новия регулационен план на гр. Б. от 1979 година е допусната грешка в кадастъра при заснемане на кадастралната основа, тъй като парцелните граници/ вътрешната регулационна линия между парцел ****span>VI-302 и парцел ****span>VII-302 по обезсиления план на гр. Б. от 1956 година / не са заснети като имотна граница между УПИ VI- 1144 и УПИ VII- 1144 в кв. 31 , съответно собственост на ищцата и ответника.
Касационното обжалване е недопустимо с оглед на поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Посоченият с изложението на касатора материално-правен проблем за възможността да е налице грешка в кадастъра по см. на чл. 53 ал.2 ЗКИР, в рамките на един поземлен имот , следва да бъде квалифициран като съществен с оглед предметната рамка на споровете, уредени с чл. 53 ал.2 ЗКИР, аналогично на отменения чл. 32 ал.2 ЗТСУ/ отм./.
При преценка на релевирания довод, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по неприложим хипотеза на закона , поради липса на имотни граници по предходен план, с които да се съобразят новите регулационни граници между двата съседни имота, и хипотезите, разрешенията, дадени от съдилищата с цитираните Решение Nо 1248/1992 година по гр.д. Nо 947/1992 година на ВС –IV отд. , касаещо грешно нанасяне на парцелни граници поради неприложена предходна регулация със заплащане на обезщетения/ и Решение Nо 274/2003 г. по гр.д. Nо 185/2002 година на ВКС-IV отд. , също касаещо хипотеза на придаваеми части по предходен регулационен план между съседните имоти, настоящият състав ВКС намира , че не е налице противоречиво разрешение на един и същ правен въпрос, като основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК по същество се поддържа довод , че се касае до разгледан незаявен иск респ. недопустим, която не е възражение може да се цени , според разпоредбите на ГПК, само доколкото е допуснато касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3021 / 10.11.2008 година на И. Г. И. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 534 от 30.03.2008 година, по гр.възз.д. Nо 528/2008 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 28.03.2008 година по гр.д.Nо 2275/2006 година на районен съд гр. П. по уважения иск на М. Д. П. по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :