ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1123
София, 10.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1480 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] В., приподписана от юрк.А., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 28.ІV.2010г. по в.гр.д. № 661/2010г.
Ответниците по касационната жалба И. Е. Басан и Р. К. П., и двамата от [населено място], не са дали отговор по реда на чл..287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на Варненския РС от 05.ІІ.2010г. по гр.д. № 13428/2009г., с което [фирма] е осъдено да предаде на Р. К.П. и И. Е.Басан държането на магазин, находящ се в [населено място], по прекратен договор за наем от 19.Х.2004г. на основание чл.233 ал.1 пр.1 от ЗЗД, както и да им заплати деловодни разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че поради забава повече от 45 дни на плащането на наемната цена сключеният между страните договор за наем е прекратен с едностранно изявление на ищците за това под формата на връчена им редовно нотариална покана. Договорът за наем е прекратен и поради изтичането на 19.Х.2009г. на уговорения петгодишен срок. С оглед на това и доколкото е безспорно, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесния имот, той следва да предаде същия на наемодателите на основание чл.233 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Въззивният съд не е уважил депозираната в съда на 27.ІV.2010г. молба на управителя на дружеството за отлагане на насроченото на 28.ІV.2010г. открито съдебно заседание поради оттегляне на пълномощията на адв.В. и заболяване, което пречи на управителя да организира защитата си и да се представлява еднолично. Съдът е мотивирал извода си в тази насока, приемайки, че страната сама е оттеглила пълномощията от процесуалния си представител непосредствено преди деня на заседанието и на същата дата се е снабдила с болничен лист, че ако не е била доволна от начина на упражняваната по отношение на нея процесуална защита е можела да прекрати отношенията с процесуалния си представител в по-ранен момент, че оттеглянето и снабдяването с болничен лист само ден преди заседанието представлява злоупотреба с процесуални права, освен това производството е по реда на новия ГПК и няма допуснати доказателствени искания и на въззивника може да бъде дадена възможност за представяне на писмени бележки. С определение в з.з. по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на дружеството за приемане на 6 броя разписки, тъй като то е могло да ги представи до приключване на производството пред първоинстанционния съд.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд: в противоречие с едно решение на ВС по гр.д. № 294/1991г. и едно решение по административно дело отказал да отложи съдебното заседание въпреки тежкото внезапно заболяване на законния представител на дружеството; основал решението единствено на представените от ищците ксероксни копия на документи в противоречие с две решения на ВС от 1985г.; не изключил от доказателствения материал представените преписи в противоречие с едно решение на ВС от 1957г. и на едно определение на СГС от 2004г. Релевирани са следните въпроси, които били от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. имат ли право несъдебни институции – частни лица и нотариуси – да прилагат чл.47 от ГПК или нормата може да се прилага само от държавен съд; 2. при осигурен достъп до входната врата на апартамента, който е адрес на управление на дружеството, длъжен ли е призовкарят да залепи обявлението по чл.47 от ГПК на вратата на апартамента или пък на пощенската кутия и залепването на обявлението на входната врата на сградата представлява ли нередовност на призоваването; 3. при доказано внезапно тежко заболяване на законния представител на дружеството и липса на процесуален представител на същото следва ли да се отложи съдебното заседание по реда на чл.142 ал.2 от ГПК; 4. писмените документи, съхранявани в частен архив на бивш собственик на дружеството, който понастоящем не е в никакви отношения с него, за които случайно е научил законният представител на дружеството, представляват ли новоотркрити доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК; 5. въззивният съд следва ли да събере доказателствата, своевременно поискани от дружеството с остговора на исковата молба, но не събрани от първоинстанционния съд.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай въпросът за отказа на въззивния съд да отложи съдебното заседание не е от съществено значение за изхода на спора. Това е така, тъй като пред този съд не са допуснати и не са събирани допълнителни доказателства на страните, а и поставеният въпрос не касае решаващият извод в тази връзка за наличие на злоупотреба от страна на дружеството с процесуални права, изразяваща се в оттегляне на пълномощията на процесуалния му представител и в снабдяване с болничен лист на управителя непосредствено преди съдебното заседание.
Не е от значение за изхода на спора по делото и въпросът за приложението на чл.47 от ГПК при връчването на нотариална покана с изявление за прекратяване на договора. Това е така с оглед приетото от съда, само по себе си имащо решаващо значение за спора, че дори поканата да не е била връчена редовно, характер на изявление за прекратяване на наемния договор има исковата молба, и че договорът е прекратен и поради изтичане на уговорения срок, които изводи касаторът не е релевирал като основания за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за приемането на копия на документи и за неизключването им от доказателствения материал въззивният съд не се е произнесъл. Това е така по силата на чл.269 от ГПК, която разпоредба ограничава произнасянето на съда от посоченото във въззивната жалба, в която липсва оплакване в тази връзка срещу първоинстанционното решение.
Въззивният съд не се е произнесъл и по въпроса във връзка с отказа му да приеме представените с жалбата шест броя разписки, доколкото въпросът е обвързан с твърдения за наличие на обстоятелствата по чл.266 ал.2 т.1 от ГПК, каквито във въззивната жалба не са релевирани и не са подлагани на преценка.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 595 от 12.V.2010г. по гр.д. № 661/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: