ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1124
София, 10.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1474 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на Обединено детско заведение /ОДЗ/ № 6 „Н.” [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 03.VІ.2010г. по в.гр.д. № 366/2010г.
Ответницата по касационната жалба С. В. Н. от [населено място] е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 23.ІІІ.2010г. по гр.д. № 6822/2009г., с което са уважени предявените от С. Вл.Н. срещу ОДЗ „Н.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1- 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че подборът, извършен от комисия, участие в която като член е взела и А. И., която също е била сред лицата, които са сравнявани, е опорочен, при което и решението на работодателя да не предпочете ищцата, основано на резултатите и препоръките на комисията, е опорочено. С оглед на това е прието и че първоинстанционния съд не следвало да подлага на преценка събраните по делото писмени доказателства във връзка с подбора – съдът не можел да замести извършвания от работодателя подбор – не може сам да извърши за първи път такъв, при който да вземе предвид писмени доказателства за нивото на изпълнение на работа от ищцата, а може само да извърши проверка за законосъобразността на извършения такъв от работодателя, който в случая е опорочен.
В изложението на ОДЗ „Н.” по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи противоречие с константната практика на ВС и на ВКС, обективирана в конкретно посочени и представени решения, според която уволнението е незаконно, когато подбор не се извърши, а е бил задължителен, и когато се извърши такъв, но не по законоустановените критерии. В противоречие с практиката на ВКС, каквато не се сочи, въззивният съд не обсъдил представените във връзка с подбора приложения № 8 и № 9, от които било видно, че предпочетеното да остане на работа лице А. И. имало най-много точки по всички законови критерии. От значение за точното привлагане на закона бил въпросът след като едно лице отговаря на критериите по чл.329 от КТ и има писмени доказателства за най-добро изпълнение на задълженията по длбъжностна характеристика, може да участва и в друго качество – например като синдикален член – в специална комисия по подбора, съставена от нечетен брой членове, по който въпрос липсвала съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Съдът не е приел нито че подбор не е извършен, нито че извършеният не е при спазване на критериите по чл.329 от КТ.
Не се е произнесъл въззивният съд и по втория релевиран въпрос – за непреценка на представени документи, съставени от нарочната комисия по подбора. Това е така с оглед на обстоятелството, че решаващият извод на въззивния съд е, че писмените доказателства не следва да се преценяват, тъй като това би означавало съдът сам за първи път да извършва подбор, а не да преценява законосъобразността на извършения от работодателя, който е опорочен. Относимият към този извод въпрос е преценката на представените писмени доказателства относно подбора извършване на подбор за първи път от съда ли представлява или е от значение за проверка на законосъобразността на извършения от работодателя подбор. Такъв въпрос, обаче, касаторът не е поставил, а както вече бе посочено, касационният съд не може да стори това служебно.
Последният въпрос не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, а представя виждането на касатора, че лицето, което отговаря на критериите по чл.329 от КТ и това е установено с писмени доказателства, може да участва като член на комисията по подбора, т.е. това твърдение има значението на основание за отмяна по смисъла на чл.281 от ГПК, но то може да бъде подложено на проверка в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, първи граждански състав, № 261 от 03.VІ.2010г. по гр.д. № 366/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: