О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
гр. София,11.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 941/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. И. от гр. П., Б. Г. П. и М. Х. Ч., двете от гр. В. срещу въззивно решение № 230 от 19.05.09г., постановено по в.гр.д. № 244/09г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 310/2008г по гр.д. № 387/07г. на В. районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба между А. Н. Л., И. Н. Л. и Ц. Т. И. на апартамент № 31 с площ от 42, 11 кв.м., находящ се в гр. В., ул.”Х” № 25, в жилищната сграда на ЖСК ”Г”, ет.2, построена в УПИ ХVІІ в кв.104 по плана на града при квоти по ? ид.част за първите двама и ? ид.част за третата съделителка. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил предявения от А. Н. Л. иск за делба на апартамента по отношение на Б. Г. П. и М. Х. Ч..
За да постанови решението си съдът е приел, че страните са наследници по закон на М. Ц. П. , починала през 1983г., която със заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./ от 18.05.1982г. е била обезщетена с процесния апартамент заради отчужден през 1978г. неин недвижим имот. Със саморъчно завещание от 06.02.1980г. същата е завещала на дъщерите си Ц. /Цвета/ Т. И. и К. Т. Л. правото си на обезщетяване с едностаен апартамент в кв.104 по плана на гр. В., както и направената вноска в размер на 5 000 лв. Катя Л. е починала през 1991г. и е оставила за свои наследници по закон преките си низходящи А. Н. Л. и И. Н. Л.. На 07.05.02г. е извършено разпределение на имотите между член-кооператорите на ЖСК “Г” като процесният апартамент е разпределен на А. Н. Л., Н. Х. П. , М. Б. А. , П. Б. М. , Б. Г. П., К. Д. М. , Т. Д. П. , Ц. Т. И. и М. Х. Ч., а с нот.акт № 73/07г. Б. П. , М. Ч. и Ц. И. с признати за собственици на по ? ид.част от имота. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че наследодателката М е придобила собствеността върху процесния апартамент по силата на самата заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./ от 1982г. и че завещателното разпореждане е породило действие, поради което понастоящем по силата на завещанието като собственици на имота се легитимират Ц. И. , А. Л. и И. Л. при посочените по-горе права.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса – в кой момент член-кооператорът по право в ЖСК придобива правото на собственост върху обекта с който е обезщетен (с влизане в сила на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ или в момента на снабдяване с нотариален акт за собственост по чл.35, ал.2 ЗЖСК), който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 3/83г. и Р № 110 от 1997г. на ВКС, І г.о. Поддържа се, че този въпрос обуславя изхода на спора, тъй като от него зависи правилното решаване другия спорен по делото въпрос, а именно действително ли е завещателното разпореждане на общата наследодателка с оглед разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Действително, че в посоченото ППВС № 3/83г., т.2, както и в представеното от касаторите решение № 110/97г. на ВКС е застъпено становището, че членовете на ЖСК по право придобиват собствеността върху отстъпените им в обезщетение обекти, както и другите член-кооператори, от момента на снабдяването им с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, а не от влизане в сила на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./, но в разглеждания случай този въпрос няма значение за решаването на втория, обуславящ изхода на спора въпрос, тъй като завещателното разпореждане няма за предмет самия имот, а правото на обезщетяване с него, т.е. неговото действие не зависи от обстоятелството дали завещателката е била собственик на имота към момента на смъртта си. Ето защо релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице.
С оглед изложеното подадената от Ц. Т. И. от гр. П., Б. Г. П. и М. Х. Ч. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата А. Н. Л. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 19.05.09г., постановено по в.гр.д. № 244/09г. на П. окръжен съд.
О с ъ ж д а Ц. Т. И., Б. Г. П. и М. Х. Ч. да заплатят на А. Н. Л. сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: