Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. София, 01.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4240 по описа за 2008 год. на ІІ г. о., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Регионалния и. по о. /РИО/– гр. В., чрез началника му З. К. , против въззивното решение от 12.06.2008 год. по гр. д. № 377/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.02.2008 год. по гр. д. № 740/2007 год. на Великотърновския районен съд. С него е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. Б. Н. със заповед № РД-06-74/27.02.2007 год. на началника на РИО, гр. В., същата е възстановена на предишната й работа като „директор” на ОУ „Х”, с. А. и РИО, гр. В. е осъден да й заплати обезщетение от 3 010.50 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението от 28.02 до 28.08.2007 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане и направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и в нея се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда за незаконноста на уволнението, с молба за отмяната му и вместо това исковете бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата и ищец Р. Б. Н. оспорва касационната жалба.
С определение № 174 от 6.03.2009 год. ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво произнасяне по въпроса за характера на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и обосноваването на дисциплинарното уволнение за него.
Като обсъди заявените касационни основания и данните по делото, на основание чл. 290 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното:
За да уважи предявените искове за незаконност на дисциплинарното уволнение на ищцата със заповед № Р* от 27.02.2007 год., за възстановяване на предишната й работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд приел, че работодателят не е извършил преценка на допуснатото от ищцата нарушение във връзка с освобождаване на персонала на училището за времето от 22.01 до 26.01.2007 год. в платен отпуск, тъй като е обусловено от обявената грипна ваканция в този период и задължението на директорката да изпълни заповедта за това и прекрати учебните занятия в училището. Приел, че същата е действувала в нетипична обстановка с оглед изпълнението на заповедта, която била получена в училището няколко дни след издаването й, не са настъпили неблагоприятни последици от действията на директорката на училището, поради което и неправилно работодателят й е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.
Решението е неправилно.
Дисциплинарното уволнение е наложено на ищцата на основание описаните в заповедта от 27.02.2007 год. на РИО, гр. В. Търново няколко дисциплинарни нарушения, като първото от тях е неявяването й на работа в продължение на четири последователни дни – от 23.01 до 26.01.2007 год., без да е подала молба за ползуване на платен годишен отпуск. Такъв не й е бил разрешен от работодателя, както и е безспорно между страните, че в този период ищцата не е била на работа, както и целият персонал на училището, поради обявена грипна ваканция за учениците със заповед на МОН № 0* от 22.01.2007 год.
Нарушенията в заповедта са квалифицирани като такива по чл. 187, т. 1, предл. 3 и т. 10 КТ.
Въззивният съд е обсъдил само едно от посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения – разрешаването на ползуване на платен годишен отпуск от учителите в същия период, без правно основание – не са подадени молби за ползуването му, както и без издаване на заповед от ищцата, като директор – посочено като нарушение по чл. 155, ал. 1 КТ.
Поради това и оплакванията на касатора в този смисъл са основателни.
Всяко едно от нарушенията, посочени от работодателя в заповедта за уволнение е самостоятелно основание за обосноваване на наложеното дисциплинарно наказание. Оставяйки в сила първоинстанционното решение, въззивният съд всъщност е приел, че посочените в заповедта нарушения не обуславят налагане на уволнението, тъй като не представляват тежки такива, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Обосновал е извода си с липса на преценка от работодателя на допуснатите от ищцата нарушения съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Описаното в т. 1 от атакуваната заповед нарушение следва да се квалифицира като такова по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, в случая четири – от 23.01 до 26.01.2007 год. Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя и съгласно представената от касатора съдебна практика неявяването на работа при липсата на писмено разрешение от работодателя за ползуване на отпуск е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, за което работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение. Фактът на неявяването на ищцата на работа в горния период не се оспорва от нея, като защитната й теза е за липса на вина за това нарушение, както и за другите такива, с оглед обявената грипна ваканция в училището.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ нарушението на трудовата дисциплина предполага виновно неизпълнение на трудовите задължения. Вината представлява психическото отношение на ищцата към извършеното деяние – неявяването на работа в релевантния период, както и освобождаване на персонала в училището и неопределянето на дежурен учител. То е обективирано в извършените действия, като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за липса на осъществяване на субективната страна на дисциплинарните нарушения, още повече такъв извод се изключва от данните в приложеното лично трудово досие за дългогодишния стаж на ищцата на заеманата длъжност.
Поради това и следва да се направи извод, че е осъществен от ищцата от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, както и това по чл. 187, т. 10 КТ във връзка с неизпълнение на трудовите й задължения като работодател, в качеството й на директор, при освобождаване на персонала на училището в платен отпуск в нарушение на същата разпоредба на чл. 173, ал. 1 КТ, и при липса на определяне на дежурен учител в този период, квалифицирано в заповедта за уволнение като нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП.
Поддържаните от ищцата доводи за обусловеност на действията й от обявяване на грипната ваканция в сочения период от време имат отношение към преценката, извършена от работодателя относно дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта, съобразно критериите, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ. Тази преценка подлежи на съдебен контрол, при осъществяването на който въззивният съд е направил необосновани изводи. Изпълнението на заповедта на МОН за определяне на дните от 22.01 до 26.01.2007 год. за неучебни за учениците от училището е неотносимо към спазване разпоредбите на закона за ползуване и разрешаване на платен годишен отпуск. Липсата на комуникация между директора и РИО, гр. В., за което има данни в писмените обяснения на ищцата от 30.01.2007 год. сочи на причините за обстановката, определена от въззивния съд като „нетипична”. Тежестта на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от относимостта му към най-съществения елемент на трудвото правоотношение – престирането на работната сила в рамките на установените работни дни /както се сочи в приложеното решение № 127 от 5.03.2007 год. на ІІІ г. о. на ВКС/, а тежестта на останалите нарушения е обусловена от качеството на ищцата като работодател. При определяне на дисциплинарното наказание касаторът е съобразил както тежестта на тези нарушения, така и обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата, поради което и не е нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Не се установява и нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ с оглед приемане на писмените обяснения на ищцата, а доводите й за нарушения на Правилата за вътрешния ред на РИО – В. Търново, свързани с констативния акт от 8.02.2007 год. за извършена проверка, са неоснователни, тъй като по фактите, отразени в акта, спор между страните не съществува.
В заключение следва извода за законосъобразност на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на ищцата, поради което и въззивното решение следва да се отмени изцяло, като неправилно и необосновано. При условията на чл. 293, ал. 2, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК следва да се постанови друго решение, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се отхвърли, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед този изход на спора подлежи на отмяна и решението в частта за разноските, а ищцата следва да заплати на касатора направените от него такива в размер на юрисконсултско възнаграждение от 250 лв., на основание чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 302 от 12.06.2008 год. по гр. д. № 377/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Б. Н. от с. А. против Р. и. по о. , гр. В. искове за признаване за незаконно уволнението й със заповед № Р* от 27.02.2007 год. и отмяната му, за възстановяване на предишната й работа като „директор” на ОУ „Х”, с. А. и за заплащане на обезщетение в размер на 3 010.50 лв. за времето, през което е останала без работа от 28.02 до 28.08.2007 год., със законната лихва от предявяване на исковете.
ОСЪЖДА Р. Б. Н. да заплати на Р. и. по о. , гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.