О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
гр. София,11.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 994/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Б. от гр. Д. срещу въззивно решение № 139 от 21.04.09г., постановено по в.гр.д. № 58/09г. на Д. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 8 от 03.07.08г. по гр.д. № 565/02г. на Д. районен съд и вместо него е осъдил на основание чл.31, ал.2 ЗС П. Д. Б. да заплати на Д. Н. Д. сумата 1 157, 44 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения им масивен гараж, находящ се имот пл. № 4* в кв.102 по плана на гр. Д. за периода 09.10.02г. до 03.10.07г.
За да уважи предявената по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенция въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между страните (ищцата притежава 15/32 ид.части, а ответникът – 17/32 ид.части) и че същият през посочения период е ползван единствено от ответника, който единствен е имал ключ и е държал в него собствения си автомобил. С писмена покана от 09.10.02г. ищцата е поискала от ответника да й заплаща обезщетение за ползването на гаража, което не е сторено. При тези фактически данни и с оглед заключението на изслушаната по делото тричленна техническа експертиза, според която средната наемна цена за посочения период за целия гараж възлиза на 2 469, 21 лв., въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС за уважаването на иска до посочения размер са налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса – за да възникне право да се претендира обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС следва ли съсобственикът да е манифестирал желание да си служи с общата вещ, което желание да е било отблъснато от съсобственика, владеещ съсобствената вещ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Второто посочено основание за допускане на такова би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В разглеждания случай за обосноваването на тази предпоставка касаторът се позовава единствено на противоречие с решение от 23.04.08г. по гр.д. № 209/08г. на Д. окръжен съд, постановено между същите страни относно друг имот, което е подлежало на обжалване и няма данни да е влязло в сила, поради което същото не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Наред с това с посоченото решение искът по чл.31, ал.2 ЗС е действително е бил отхвърлен, но въз основа на други факти – поради липсата на данни съсобственият имот да е ползван от ответника.
С оглед изложеното подадената от П. Д. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 21.04.09г., постановено по в.гр.д. № 58/09г. на Д. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: