Определение №115 от 14.3.2013 по гр. дело №1088/1088 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

София, 14.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1088/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника й адвокат Г. А. К., против решение №92/19.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№231/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №51/14.06.2012г. постановено по гр.д.№665/2011г. по описа на Бургаски окръжен съд, за отхвърляне иска на [фирма],гр.П. против О. [населено място],за признаване за установено спрямо ответника,че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],отдел 21,подотдел 5 съгласно лесоустройствен проект на „Д. л.” [населено място] от 1996г.,с площ 3055кв.м,който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е идентичен с част от поземлен имот с идентификатор *, с административен адрес [населено място],ул.”14-та”,с площ целия от 19 459 кв.м,за който като собственик е вписана [община] на основание Акт за общинска собственост №169/15.03.2004г.,както и за отмяна на акт за общинска собственост №169/15.03.2004г. в частта му за процесния имот,като са присъдени разноски по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията предвиден в член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК,като се посочва,че/цитирам/:
„Допустимост по член 280,ал.1т.1
І.Въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм/ в противоречие с практиката,обективирана в решение №263 от 19.07.2010г. по гр.дело №1157/2009г. на ВКС,І гр.отд.,Решение №340 от 15.07. 2010г. ВКС,Ігр.отд. по гр.д.№1349/2009г.,Решение №238 на ВКС,по гр.д.№685/2009г.,ІІ гр.отд.,Решение №643/10г. по гр.д.№1196/2009г. от 04.01.2011г.,І гр.отд.,според която най-общо,фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП/отм/ включва елементите,посочени в самата правна норма,а именно предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление,с допълнението,че за горните обстоятелства може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства.
ІІ.БАС не е обсъждал и преценявал в посочения смисъл доказателствата по делото,като не е отчел специфичните обстоятелства по спора,и по този начин не е достигнал до правилен извод относно факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на дружеството касатор.Не са разгледани и обсъдени подробно представените от нас доказателства,които конкретно и изчерпателно сме изброили и обсъдили,освен в хода на производството пред двете инстанции,и в писмената си защита пред БАС,а именно..”след което се посочват конкретни доказателства по делото и се посочва какво е тяхното съдържание.
В точка трето римско от изложението си,по повод наличието според касатора на хипотезата по член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на възззивно решение,се заявява/цитирам/:
„Бургаският апелативен съд,при постановяване на Решението си,се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,а именно:Може ли да се легитимира като собственик на имот държавно дружество,увеличаването на капитала на което е извършено въз основа на заповед на Министъра на земеделието и горите,на основание чл.219,ал.1,чл.221,т.2 във връзка с чл.192,ал.1,чл.193 от ТЗ,чл.10,ал.1,чл.15,т.2 от ПРУПСДП,приет с ПМС №7 от 25.01.1994г.,във връзка с безвъзмездно предадени Д. и експертна оценка на гори и земи от горски фонд съгласно изискванията на Наредба №32/17.12.1998г. ДВ бр.3/1999г.,ако конкретният имот не е индивидуализиран в самата заповед,а в експертната оценка и в съпъстващите направеното искане нормативно определени документи,въз основа на което е направено увеличението на капитала?”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел по въпроса за елементите на фактическия състав на чл.17 а ЗППДОбП/ отм/,че последният включва предоставяне на дадено имущество на държавното предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на същото,като за тези обстоятелствата може да се направи извод от всички допустими по ГПК доказателства,в това число и дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие.Съдът е констатирал,че както пред първоинстанционния съд,така и пред въззиввната инстанция не е предоставен документ ,от който да се установява,кога спорния имот е предоставен и по какъв ред на Г. П.,както и не са представени доказателства,че той е бил включен в баланса на праводателите на ищцовото дружество или на преобразуваното [фирма] П..,поради което е стигнал до извода,че след като липсват доказателства за първоначалното предоставяне на имота за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество,то е невъзможно,след сключване на приватизационната сделка,да бъде включена в баланса на последното процесната земя и с нейната стойност да бъде увеличен капитала на дружеството.Посочено е също,че само счетоводното записване по сметка 201-земи ,без никаква индивидуализация на имота,няма правна характеристика на придобивен способ,а е индиция за това,което не е установено с доказателствата по делото.По отношение на цитираната заповед на Министъра на земеделието и горите за увеличението на капитала на дружеството и нейното вписване,без да се посочи,че въз основа на това се включват земи,които трябва конкретно да са посочени и идентифицирани,не може да се приеме,че е налице увеличение на капитала с оглед апортирана земя,включително и процесната.
Видно от формулирания в точка първо римско от изложението на касатора като правен въпрос,свързан с елементите на фактическия състав на член 17 а ЗППДОбП/отм/ и възприетото с решаващите мотиви на въззивния съд,изложени по-горе,същите не са противоречие,а напротив в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.Заявената от ищцовото дружество претенция е била отхвърлена,поради това,че е останало недоказано наличието именно на елементите на този фактически състав на цитираната разпоредба на закона,което е било в тежест на ищеца,и за което е имал възможност да докаже с всички доказателствени средства допустими по процесуалния закон,както е посочил и въззивния съд в мотивите на решението си.В останалата част от изложението се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 от ГПК за неправилна преценка на доказателствата по делото,които са различни от основанията ,предвидени в член 280, ал.1 ГПК, за допускане на касациионно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с твърдението на касатора,изложено в трето римско на изложението му,за наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,съгласно цитирания изцяло формулиран като правен въпрос в същото,последният е по същество и неговото разрешаване зависи от доказателствата по делото и преценката им от съда при постановяване на решението.
Освен това,съгласно възприетото в точка 4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№2/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството или обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,за което липсват доводи в изложението на касатора.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92/19.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№231/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар