6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 286/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение по гр. дело № 2729/2008г. на Софийския градски съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са за недопустимост на приетите и разгледани насрещни искове с правно основание чл.97 ,ал.1 ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на [фирма] и [фирма] и [фирма].В. съд е разгледал спора без да извърши проверка на допустимостта на насрещните искове и на първоинстанционното решение поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация.Този въпрос е разрешен в противоречие с ТР№1/04.01.2001г. – т.19 и с ТР№1/17.07.2001г. – т.4. За да изгради решаващите си изводи за това, че А. не установяват придобиването на собствеността от държавата и че не е реализиран придобивният способ, посочен в тези актове, въззивният съд е изградил фактически констатации върху неотносими доказателства – А. № 3676-ІІ/1963г. и А. № 4237-ІІ/1966г.Констатациите в тях са относими към първоначално предявения от касатора иск, производството по делото по който било прекратено.При постановяване на решението въззивният съд следвало отново да извърши преценка относно относимостта, допустимостта и необходимостта от събираните доказателства. Процесуалноправният въпрос е относно приложението на чл.188 ГПК /отм./ във връзка с обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност.Сочат се решения и определения, на които касаторът счита че противоречи решението.Поставя се въпрос по приложението на §6а ЗППДОбП – дали се прилага само по отношение на облигационни вземания, както е приел въззивният съд. Налице е противоречие с решение № 2291/2004г. по гр.д.№2797/2002г., ІV г.о.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] и [фирма] оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение от 19.09.2007г. по гр.д.№3659/2005г. на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма] и [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на частно правоприемство – обособяване на държавна собственост чрез преобразуване в Е. на недвижим имот – поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] площ 486 кв.м., съставляващ имот пл.№304, кв.3 по плана на С., м.”Н. В. р. – И.” при посочени граници по скица. По насрещните искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ е признато по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма] е собственик по силата на правна сделка – договор по нот.акт№40/2000г. на ? ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] площ 486 кв.м., съставляващ имот пл.№304, кв.3 по плана на С., м.”Н. В. р. – И.”, че [фирма] е собственик на ? ид.ч. от същия имот на основание правна сделка – договор по нот.акт № 108/2000г. и че [фирма] е собственик на ? ид.ч. от същия недвижим имот на основание правна сделка – договор по нот.акт № 107/2000г. Предявените при условията на евентуалност насрещни искове от същите трима ищци спрямо първоначалния ищец за установяване същите права на собственост на основание давностно врадение са оставени без разглеждане. Отменен е нотариален акт № 56/2001г., в частта, касаеща процесния имот на основание чл.431,ал.2 ГПК /отм./.
В. съд е приел, че ищецът по първоначалните искове [фирма], е твърдял, че е собственик на поземлен имот от 87 427 кв.м., находящ се в [населено място], м.”В. р. – Изток”,КП 1959г., отреден „за електротехническа промишленост”, обозначен като парцел І, кв.3/подробно опис със съседи/, в т.ч. и на процесния имот пл.№304 като включен в капитала му при преобразуване на ДП”Б.” в Е. и на основание издаден констативен нотариален акт № 56/2001г. Ищците по насрещните искове – ответници по първоначалния иск с правно основание чл.108 ЗС, са твърдяли, че са собственици на посочените идеални части от имота на основание придобивни сделки, сключени през 2000г. От момента на сделките владеят имота като присъединяват владението си към владението и на праводателите им. Във връзка със сочените придобивни основания въззивният съд е обсъдил приетите доказателства и технически експертизи и е приел, че по нотариални актове от 1928г. и 1934г. Методи и К. В. са били собственици на парцел VІ, кв.231. С договор за покупко-продажба по нот.акт №3585/1986г. по реда на чл.20 ЗСГ П.Л. е признат за собственик на празно дворно място от 486 кв.м., имот пл.№407, кв.231 по плана на В. р. През 1991г. Л. е прехвърлил имота на Р. Ш.. През 2000г. [фирма] е придобило имота с договор за покупко-продажба по нот.акт №459/2000г. и дарило по ? ид.ч. на другите двама ответници по иска – ЕТ. В. съд е проследил представените по делото А. № 3676/1963г., №4237/66г., № 5152/1970г., № 8884/1979г., № 11497/1987г. и № 12473/1996г. и е описал актуваните като държавни имоти и основанието за това. Проследил е преобразуванията на ищцовото дружество и вписванията в търговския регистър, съгласно, които през 1993г. на основание чл.17,ал.2 ЗППДОбП ДП”Б.” е преобразувано в ЕАД с държавно имущество – [фирма], което е поело активите и пасивите на ЗИТМ Г.К. и Б..През 1993г. е вписано дружество с ограничена отговорност с държавно имущество ЗПДЕА [фирма], което поема активите и пасивите на поделение на ДФ”Б.” съгласно разделителен протокол към 16.06.1995г. С решение от 1996г. е вписано преобразуване на „Б. ЗПДЕА [фирма] в държавно АД. От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът по първоначалния иск извежда правото си на собственост като правоприемник на преобразуваната държавна фирма „Б.”, на която имотът е бил предоставен в оперативно управление и доколкото преобразуването е деривативно придобивно основание,то преобразуваното дружество може да придобие имота с акта на преобразуването само ако той е бил държавен и му е бил предоставен за управление. От приетите по делото доказателства не е установено актуването на процесния имот още с А. от 1963г. и 1966г. , тъй като той не е посочен изрично в тях. Тези актове са послужили като основание за съставяне на последващите, в т.ч. и от 1996г., и при липса на данни за отчуждаване на имота, следва да се приеме че не се установява придобивното основание на собствеността от държавата. Освен това в актовете липсват границите и площите, които се обхващат и не може да се направи извод, че процесният имот е включен в тях. Първите два А. сочат като основание за съставяне провеждането на отчуждително мероприятие за СГНС и улици, т.е. отчуждаване по силата на регулационния план, отреждащ имота за обществени нужди. Отреждането на имота по регулационния план от 1959г. няма отчуждително действие, тъй като на собствениците не е изплатено обезщетение, съгласно изискванията на чл.39 ЗПИНМ /ред.Изв., бр.54/1956г./. При липса на данни и за последващо отчуждаване на имота, с оглед издадените удостоверения и от СО и съгласно техническите експертизи, то не може да се приеме, че имотът е одържавен и предоставен за управление на праводателя на ищеца. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил твърдяното придобивно основание. По отношение на насрещните искове въззивният съд е приел, че са допустими, както и постановеното по тях първоинстанционно решение.Предявени са от ЕТ – физически лица и О., срещу надлежен ответник – първоначалния ищец. От правна страна ги е приел за основателни с оглед проследеното и установено право на собственост върху имота на праводателя им. По възражението по §6а,ал.1 ЗППДОбП /отм./ е прието, че разпоредбата не касае претенцията по чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявените насрещни искове не са недопустими на това основание.Последната е приложима за вземания на кредитори към приватизиращи се предприятия, имащи облигационен характер.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай първата група правни въпроси относно изграждането на фактически констатации върху неотносими доказателства с оглед приложението на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, съобразно която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Въпросите относно преценката на доказателствата и фактите по делото не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Освен това касаторът сочи общо необсъждане на относими и обсъждане на неотносими доказателства по делото без конкретно на твърди кои доказателства, релевантни за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства, не са обсъдени. В този смисъл изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от основанията за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради ннарушение на матерлиалния закон или необоснованост. Необосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Ето защо и приложените съдебни решения във връзка с тези въпроси са неотносими. Повдигнатият въпрос за допустимостта на насрещните установителни искове за право на собственост също не може да обесловят допускане касационно обжалване на решението. Не е налице противоречие с посочените две ТР на ОСГК на ВКС, тъй като тези искове са приети за разглеждане по реда на чл.104 ГПК /отм./, предявени от ЕТ и О., търговци по смисъла на ТЗ, притежаващи процесуална правосубектност. Исковете са насочени към първоначалния ищец, настоящ касатор и са поддържани спрямо него в хода на призводството. Въпросът за приложимостта на §6а ЗППДОбП/отм./ , отнасящо се до правото на иск , също не е относим и не е налице визираното противоречие с решение №2291/2004г. по гр.д.№2797/2002г., ВКС. Това е така, защото последното се отнася до правата на собственици върху земеделски земи, отчуждени и включени в капитала на приватизиращи се държавни и общински предприятия, каквато не е настоящата хипотеза, с оглед приетата от съда липса на отчуждителна процедура и отнемане на имота от собствениците.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски по договори за правна защита – 350 лева на А. И. Г., действащ като [фирма], 350 лева на Ц. П. К., действащ като [фирма] и 800 лева на [фирма].
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр. дело № 2729/2008г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати разноски за настоящото производство, както следва : 350 лева на [фирма], 350 лева на [фирма] и 800 лева на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: