3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2265 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №787,постановено на 18.12.2012г. по гр.д.№390/2012г. Апелативен съд – В. се е произнесъл по искането на Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 15.11.2012г. в частта му за разноските като е осъдил [община] да им заплати разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 16009.13лв. за въззивното производство. Искането за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер от 324 710.70лв. ,вкл. за разноските за първоинстанционното производотво е прието за неоснователно.
Определението е обжалвано от Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. с оплаквания,че е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице ограничение, по силата на което за насрещната страна е определен максимално допустим размер на адвокатско възнаграждение. Излагат съображения, че възнаграждението в случая съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поддържат също така, че неправилно съдът е приел, че разноските за първоинстанционното производство не следва да се присъждат по причина, че не са заплатени. Излагат съображения, че е достатъчно да е налице съгласие между договарящите страни относно размера на възнаграждението за процесуално представителство и не е необходимо същото действително да е внесено доколкото заплащането на възнаграждението може да е отложено във времето или дори поставено под условие. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъдат присъдени претендираните разноски.
Ответникът по жалба [община] не изразява становище.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.
Доколкото един от поставените на разглеждане по настоящето дело въпроси касае необходимостта претендираното като разноски адвокатско възнаграждение да е било заплатено е бил предмет на т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС производството по делото е било спряно с определение №216/10.05.2013г. С оглед постановяване на тълкувателно решение по т.д.№6/2012г. производството по делото следва да бъде възобновено и жалбата бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно дадените в т.1 на ТР №6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на чл.78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението. В случая по делото не е установено жалбоподателите да са заплатили на процесуалния си представител договореното възнаграждение за осъществената защита в първоинстанционното производство, поради което правилно съдът е приел, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за това производство не следва да им бъдат присъждани.
Правилен е и изводът на съда, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60000лв. по насрещния иск са прекомерни по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Действително, както е прието в т.3 на ТР №6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В този смисъл изводът на въззивния съд, че принципно минимално определения в наредбата размер се явява максимално допустим за присъждане е неправилен. Определената от съда сума, която следва да бъде присъдена на страната при направени възражение за прекомерност обаче може да бъде обвързано с минимално определения в Наредба №1/09.07.2004г. размер, ако съдът приеме, че този размер е достатъчен с оглед фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай по отношение на разноските по предявения насрещен иск следва да се приеме, че така направената от въззивния съд преценка съответства на установения в чл.78,ал.5 ГПК принцип – по делото пред въззивния съд е проведено само едно открито съдебно заседание /на 17.10.2012г./ и в това производство доказателства не са били събирани.
По отношение на разноските по предявените от [община] главни искове настоящият състав приема, че не следва да се произнася, тъй като този въпрос е окончателно разрешен с постановеното по гр.д.№2264/2013г. решение на ВКС, тричленен състав на І ГО.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№2265/2013г. по описа на ВКС, І ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. частна жалба вх.№685/07.02.2013г. срещу определение №787/18.12.2012г., постановено от Апелативен съд – В. по гр.д.№390/2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: