О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1154
гр. София, 18.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 892 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 844 от 4.03.2009 год. по гр. д. № 772/2008 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 24.03.2008 год. по гр. д. № 884/2006 год. на Г. районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Ю. Ч. от с. К., Б. област иск да се признае за установено по отношение на ответниците З. Р. Д. от с. с., че към момента на образуване на ТКЗС нейният наследодател Ю е бил собственик на ливада в землището на с. К., в м. „Л”, с площ от 1.5 дка, при описаните съседи, на основание давностно владение.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата, чрез пълномощника й а. Ив. К. , с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответниците, в писмен отговор, чрез пълномощника им адв. Ир. П. , оспорват допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторката повторно излага оплакванията си за неправилност на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правото на собственост на наследодателя й към миналия момент в противоречие с постановеното решение по гр. д. № 204/2006 год. на РС – гр. Г., влязло в сила, в което е кредитирана като доказателство представената писмена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /сега отм./, както и в противоречие на представените решения № №* по адм. д. № 217/94 год. на ІІІ г. о. на ВС и 1845 по адм. д. № 6029/93 год. на ІІІ г. о. на ВС.
Изложените съображения и доводи за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд не могат да обосноват извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Това е така, тъй като по същността си представляват касационни основания за отмяна на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, които следва да се разгледат след допускане на касационното обжалване, при наличие на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за приложното му поле. За да се допусне касационно разглеждане на делото, на първо място законът е предвидил наличие на произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да се конкретизира от касатора. В настоящия случай поставеният от касаторката въпрос за доказателственото значение на писмената декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, в действуващата към подаването й редакцията на закона, сега отм., не е релевантен за изхода на спора за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС в образуваното исково производство, тъй като е относим към административното такова, завършило с влязлото в сила решение по гр. д. № 204/2006 год. на РС – гр. Г.. С него е признато за установено по отношение на ОбСЗГ, че наследниците на Ю. Б. имат правото да възстановят собствеността върху процесния имот, а предмет на настоящето производство е спор за материално право с ответниците и разрешаването му е обусловено от установяване твърдението на ищцата за принадлежността на правото на собственост на нейния наследодател към миналия момент на основание твърдяното придобивно основание – наследствено правоприемство и давностно владение в необходимия за това срок. Въззивният съд е приел, въз основа на събраните доказателства, че това твърдение не е доказано, поради което и изводът му за неоснователност на иска не е обусловен от произнасяне по въпроса за декларацията, имащ значение в административното производство. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се обоснове наличието на противоречиво произнасяне във влезли в сила решения по граждански дела по релевантния за изхода на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт. Такъв в случая не е формулиран, а представените решения по административни дела са неотносими към предмета на настоящия спор за материално право.
Затова в настоящия случай не са налице изложени и обосновани основания за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и делото не може да се разгледа от касационната инстанция.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 844 от 4.03.2009 год. по гр. д. № 772/2008 год. по описа на Б. окръжен съд по подадената от В. Ю. Ч. от с. К., Б. област, чрез пълномощника й а. Ив. К. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: