Определение №40 от по гр. дело №2698/2698 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 40
 
гр. София, 24.10.2008 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2698/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 14.04.08г., постановено по гр.д. № 2517/06г. на Софийския градски съд, ІІг г.о. е оставено в сила решение от 21.03.06г. по гр.д. № 8367/05г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Г. А. К. срещу Н. И. Д. по чл.21 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 5 прим, находящ се в построената от ЖСК”З” сграда в гр. С., кв.”Л”, ул.”К” № 3* заедно с принадлежащите му избено и таванско помещение и 4, 555% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, респ. на 10606/22150 ид.части от апартамента, както и на магазин (преустроен гараж) с площ 17, 84 кв.м., находящ се в същата сграда. За да постанови решението си съдът е приел, че страните по делото са били в брак от 24.06.1989г. до 15.06.04г. и че с ищецът се е снабдил с нотариални актове за собственост върху апартамента и гаража през 1993г., които са построени от ЖСК”З”, на която същият е бил член по право, като стойността на жилището е покрита, както със стойността на отчужден имот, така и с 12 000 лв. заем от ДСК, изтеглен по време на брака. Впоследствие гаражът, въз основа на одобрен архитектурен проект, е преустроен в магазин и с нот.акт № 10/2000 г. двамата съпрузи са признати за негови собственици. При развода същите са подписали споразумение по чл.99, ал.3 СК, според което процесните имоти остават в обикновена съсобственост между тях. Прието е също, че имотите са придобити по време на барака между страните в резултат на съвместен принос и че предявените искове за пълно, респ. за частично преобразуване на лично имущество на ищеца са неоснователни.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. А. К. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – дали заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ е титул за собственост, когато строителството на отстъпения в обезщетение имот е извършено от ЖСК; възможно ли е след окончателното завършване на строежа, другият съпруг да реализира принос в придобиването на вече построения имот; при действието на СК от 1985г. възниква ли СИО върху вещи, придобити по време на брака, дори когато другият съпруг няма принос и възможно ли е чрез преработване да се създаде нова недвижима вещ и собствеността върху нея може ли да се придобие на това оригинерно основание. Поддържа се, че първите три въпроса се решават противоречиво от съдилищата, а четвъртият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че по първия поставен въпрос има издаден задължителен тълкувателен акт – ППВС № 3/83г., т.2, в който е прието, че правото на собственост върху построените от ЖСК имоти се придобива от член-кооператора с издаването на нот.акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, което се отнася и за кооператорите по право. В този смисъл въпросът е решен и в атакуваното решение, а в представените с жалбата решения – № 476 от 19.06.03г. по гр.д. № 1013/02г., № 531 от 29.08.03г. по гр.д. № 1135/02г., № 750 от 03.07.2000г. по гр.д. № 555/999г. и № 555 от 29.05.2000г. по ч. гр.д. № 1033/99г., всички на ВКС, ІІ г.о. (в първото е разгледан иск по чл.29 СК и чл.15, ал.3 ЗЖСК; във второто по чл.39 ЗЖСК, в третото по чл.38а ЗЖСК, а в четвъртото по допустимостта на иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.23 ЗЖСК) не е налице противоречиво решаване на същия. Липсва противоречиво решаване и на втория и третия въпрос, посочени по-горе. По отношение на последния поставен въпрос следва да се отбележи, че същият макар и да е принципен, в разглеждания случай предвид даденото в посоченото постановление разрешение относно момента на придобиване на изградените от ЖСК обекти от член-кооператорите и сключеното от страните споразумение по чл.99, ал.3 СК, се налага извод, че той не е съществен, доколкото от него не зависи изходът на спора.
С оглед изложеното подадената от Г. А. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 14.04.08г., постановено по гр.д. № 2517/06г. на Софийския градски съд, ІІг г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар