Определение №1155 от по гр. дело №890/890 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.1155
 
                                 гр. София, 18.12.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
                                                                       
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 890 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 48 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 3573/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 3.08.2007 год., поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, по гр. д. № 5943/93 год. на Софийския районен съд в частта му, с която на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е изнесен на публична продан делбения имот – подробно описания апартамент в гр. С..
В. решение в тази му част се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката Е. П. С., ч. пълномощника й адвокат В. Б. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което й бъде възложен в дял имота, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на ППВС № 4/64 год. е за критериите при преценката за възлагане на делбения имот.
В представен по делото писмен отговор, без посочване от кого изхожда, е оспорена допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, поради липса на основанията за това.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че изключенията от този способ, предвидени в чл. 288, ал. 2 и ал. 3 и стриктното им тълкуване налагат извода, че същите са приложими при съсобственост, възникнала само от наследяване. В случая съсобствеността между страните е комбинирана – касаторката е придобила идеална част от имота на основание алеаторен договор, а за останалите съделители е налице универсално правоприемство със смъртта на наследодателя им И. О. . Поради това съдът заключил, че способът за ликвидиране на съсобствеността ч. възлагане в дял е неприложим в случая на т. н. комбинирана съсобственост, позовавайки се и на т. 8 от ТР № 1 по гр. д. № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Следователно, изводът му за приложение на способа за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан, не е обусловен от произнасяне по въпроса за критериите при преценката на кого да се възложи делбения имот, както се поддържа от касаторката. По поставения в изложението въпрос въззивният съд не се е произнасял, тъй като изводът му за приложение на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е обусловен от други съображения. Липсата на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – решеният материалноправен или процесуалноправен въпрос, релевантен за изхода на спора, прави безпредметно обсъждането на въпроса дали и доколко е налице твърдяното противоречие с разясненията в ППВС № 4/64 год. по въпроса за критериите при преценката при възлагане в дял, при действието на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, редакция Д. в. бр. 64/99 год.
Поради изложените съображения за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 48 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 3573/2008 год. по описа на Софийски градски съд, ІV – „Д” отделение по подадената от Е. П. С., ч. адв. В. Б. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар