О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4466/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1 от 18.03.08г., постановено по в.гр.д. № 1217/07г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 692 от 14.11.07г. по гр.д. № 873/07г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите – 2 100/18200 ид.части за С. Б. А. и 16100/18200 ид.части за Л. Х. С. върху допуснатата до съдебна делба стара жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.99 по плана на гр. Г., ведно с ? ид.част от дворното място. Прието е, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака им са придобили процесния имот за сумата 9 100 лв., както и че ответникът е вложил при придобиването 7 000 лв. негови лични средства. Направеното от ищцата пред въззивния съд възражение за частично преобразуване на лично имущество е прието за неоснователно, тъй като от събраните във връзка с него свидетелски показания е установено, че предоставените от нейните родители средства са изразходвани за ремонт на къщата, а не са вложени при покупката на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. Б. А. от гр. Г. с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл.21, ал.2 СК, които е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава на решение № 116 от 07.02.91г. по гр.д. № 1403/90г. на ВКС, І г.о. следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на посоченото решение, в което е прието, че предмет на доказване при предявена претенция по чл.21, ал.2 СК е несемейният произход на част от вложените при придобиването на една вещ по време на брака средства и че установяването на този произход може да стане със свидетелски показания, доколкото това решение се отнася до процесуални въпроси, а не до поставения материалноправен въпрос, още повече, че в обжалваното решение и тези въпроси не са разрешени по различен начин.
С оглед изложеното подадената от С. Б. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 1 от 18.03.08г., постановено по в.гр.д. № 1217/07г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: