О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
София, 16.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на09.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №927/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3890/06.12.2010г.,подадена от Б. П. Н. против решение №413/23.09.2010г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№228/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №371/09.11.2009г. постановено по гр.д.№650/2009г. по описа на Районен съд [населено място],в частта му,с която е отхвърлен искът по член 108 от ЗС досежно ? идеална част от дворното място,таванския етаж и досежно ? идеална част от изградените останали две постройки и вместо това е постановено:признава Б. П. Н. по отношение на Д. С. Б. и Т. Г. Б.,за собственик по наследство на ? идеална част от дворното място,представляващо УПИ І ,им.пл.№.,кв.61 по плана на [населено място],цялото от 350 кв.м,и по приращение –на ? идеална част от трети тавански жилищен етаж,изграден в подпокривното пространство,описан в решението,както и на по ? идеална част новоизградения навес от 28,50 кв.,в югозападната част и лека дървена постройка от 13,50 кв.м,ползвана за котелно помещение в североизточната част на дворното място,като осъжда Д. С. Б. и Т. Г. Б. да предадат на Б. П. Н. гореописания недвижим имот,прекратява производството по възражението на Д. Б. и Т. Б. срещу Б. П. Н. за извършените подобрения и правото на задържане като недопустимо,отхвърля искането на ответниците Б. да признаване неистинността по реда на член 154 от ГПК/отм/ на писмо 094-Б-32/25.09.2003г. на Община [населено място] и заповед №АА-132/21.11.2003г. на РДСК Б. на л.173,като неоснователно,присъдени са разноски, и оставя в сила решението в останалата му обжалвана част.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№4168/29.12.2010г.,подадена от Д. С. Б. и Т. Г. Б. против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание член 108 от ЗС спрямо гореописаните части от недвижимия имот,в частта му с която се прекратява производството по делото по възражението им за извършените подобрения и правото на задържане ,като недопустимо и за разноските.
По жалбата на Б. П. Н.:
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационна обжалване на въззивното решение,като се твърди,че съдът се е произнесъл по правни въпроси,както следва,/цитирам/:
„МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ,по които приема:
Че са налице годни и самостоятелни обекти,състоящи се от по две мазета,две стаи на първия етаж,по две стаи на втория етаж и от една втора идеална част от подпокривното пространство,
Че тези обекти годно и законно могат и се разпростират едновременно в първия и втория етаж от триетажната къща,която същевременно е с три самостоятелни етажа,
Че такива обекти доверителят ми Б. П. Н. и брат му В. П. Н. са придобили и могли да придобият по валидни делба от 18.05.1992г. и съответно н.а.162/92г. за Б. Н. и по н.а.163/92г. за В. Н.,който пък последен брат „продал” валидно с н.а.156/03г. на ответниците Б..
Че стореното с имота от ответниците Б. било подобрение.
Че ответниците Б. не дължали обезщетение,защото били съсобственици с доверителя ми Б. Н.-та трябвало за целта за ги кани,а това не било сторено.
ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИТЕ:
Че дори да става въпрос за нищожност,нито доверителят ми има интерес и затова не може да упражни нищожността чрез възражение,при което съдът не е бил длъжен да се занимае с това служебно.
Че трябвало да се предяви иск за собственост заедно с иск за нищожност за да може съдът да се произнесе за нищожността.
Че нотариалния акт №156/92г. не могъл да се отмени,защото нямало иск за реалния в смисъл годен според съда обект в акта.”
След излагането на цитираните по-горе правни въпроси,касаторът навежда доводи за неправилни изводи на съда във връзка с тях и в подкрепа на това посочва съдебна практика на ВКС.
Ответниците по касационната Д. С. Б. и Т. Г. Б.,считат че не са налице основанията за допускане на касациионно обжалване,посочени от касатора Н. в жалбата му,и молят същото да не се допуска.
Преди всичко ,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТ на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така ,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се направи,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло по-горе от изложението на касатора,посочените като правни въпроси-материалноправни и процесуалнправни такива,всъщност представляват изброяване на това,което в мотивите си съдът е приел за установено като фактическа обстановка,както и е приел за установено с оглед събраните по делото доказателства, и се навеждат в тази връзка касационни оплаквания по смисъл на член 281 т.1 от ГПК,в подкрепа на които оплаквания се сочи съдебна практика на ВКС.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това,поради което касационният съд намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззизвното решение.
По жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се твърди,че/цитирам/:
„Считаме,че така постановеното решение е недопустимо и неправилно,поради следното:
На първо място налице е основанието е налице основанието по допустимост на касационното обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.1 от ГПК -налице е въпрос,решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Въззивният съд е мотивирал своето решение изключително на базата на писмени доказателства,които служебно изискал от Службата по вписвания при Районен съд Разлог,а именно:договор за доброволна делба от 18.05.1992г. и Нотариален акт №163/1992г.,след като с изрично определение е възобновил производството по делото.
В този смисъл въпросът-може ли съдът да събира служебно доказателства без искане на страните и против волята им.”,след което касаторите навеждат аргументи,че освен че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила,то е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
По-нататък в изложението на касатора,под формата на въпрос ,се излагат отново касационни оплаквания във връзка с това по какво следва да се произнесе съда по повод спора,с който е сезиран и в тази връзка,че неправилно съдът е приел недопустимост на заявената от тези касатори претенция за заплащане на подобренията в имота и за правото на задържане, и в подкрепа на тези оплаквания се сочат решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. П. Н.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касаторите Б..
Очевидно,съобразно цитираното по изложението на касатора,в същото лисва формулиран точно и ясно, правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Както вече бе посочено,във връзка със жалбата на касатора Н.,цитираната т.1 на ТР 01/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,непосочването на този правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,в обжалваната му от касаторите Б. част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №413/15.11.2010г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№228/210г. по описа на същия съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: