Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. София, 08.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Тодорка Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.дело № 6468/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК, във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 14658 от 05.06.2014 г. на [фирма], [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 4533 от 21.10.2013 г., по гр. д. № 3053/2013 г. на Варненския районен съд.
Молителят поддържа, че ищецът в първоинстанционното производство П. Г. Ж. към момента на образуване на исковата производство е бил починал, което обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, както и че представеният по делото договор за правна помощ от 07.03.2013 г., сключен между П. Г. Ж. и адв. К. Д. Т., е неистински документ. С оглед на това иска решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по молбата Ц. П. В., Р. П. Ж. и Н. Г. Ж. изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховния касационен съд, състав на II г.о., след като се прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното:
С решение № 4533 от 21.10.13г., постановено по гр. д. № 2028/2014 г. на Варненския районен съд [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД на П. Г. Ж. сумата от 339,37 лв., получена без основание като корекция на потребена, отчетена и неплатена стойност на ел. енергия за периода 21.04.2010 г. до 21.09.2010 г. за обект, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата – 08.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и 350 лв. разноски.
По делото е прието, че извършената едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от нейния доставчик е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 107/09.12.03 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. С оглед на това е прието, че в случая платеното подлежи на връщане при начална липса на основание.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения, като тази защита не обхваща всички техни пороци, а е защита само срещу неправилни решения, дължаща се на несъответствие между действителното правно положение и решението на изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК основания.
В случая, за да иска отмяна на влязлото в сила решение молителят се позовава на обстоятелствата, че към дата на предявяване на исковата молба ищецът е бил починал, съответно процесуалният му представител не е разполагал с представителна власт, тъй като същата се е прекратила със смъртта на упълномощителя.
Тези обстоятелства обаче имат отношение към надлежното упражняване на правото на иск, респ. към липсата на активна процесуална легитимация, което води до недопустимост, както на самото исково производството, така и на постановеното по него съдебно решение, включително в частта му за разноските, а не се отнасят до неговата правилност. Този порок на съдебното решение може да бъде отстранен само по реда на инстанционния контрол, но не и чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като както се посочи по-горе същият е способ за защита само срещу влезли в сила неправилни съдебни решения.
По отношение на твърдението в молбата за отмяна, че представеният в първоинстанционното производство договор за правна помощ от 07.03.13г., въз основа на който на ищеца са присъдени разноски, е неистински документ /в писмената защита молителят твърди, че същият е нищожен/ в допълнение следва да се отбележи, че основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, към което това обстоятелство би имало отношение, изисква неистинността на документа да е установена по надлежния ред – или с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, каквито в случая не са представени. Освен това присъдените разноски са последица от изхода на спора, поради което решението не би могло да бъде отменено само в тази му част.
С оглед изложеното молбата за отмяна и изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата Ц. П. В., Р. П. Ж. и Н. Г. Ж. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на по 350 лв. за всяка от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 4533 от 21.10.2013 г., по гр. д. № 3053/2013 г. на Варненския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
О с ъ ж д а „Енерго-про продажби” АД, [населено място] да заплати на Ц. П. В., Р. П. Ж. и Н. Г. Ж. от [населено място] по 350 лв. /триста и петдесет лева/ на всяка от тях разноски в настоящото производство.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: