О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
гр. София, 21.12..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1040/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Р. и Г. Д. Р. от гр. С. срещу въззивно решение № 271 от 04.11.08г., постановено по гр.д. № 3860/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 19.06.06г. по гр.д. № 8767/05г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. С. Р. и Г. Д. Р. против М. В. Х., Ц. С. Т. и Г. С. Т. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат засадените на по-малко от изискуемото се разстояние от имот – УПИ ХІV-9 в кв.14 по плана на гр. С., Б. 1 бр.орех, 1 бр.ябълка, 1 бр.слива, 1 бр. лешник и 1 бр. праскова.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищците да са собственици на посочения УПИ ХІV-9 в кв.14 по плана на гр. Б., нито е установено ответниците да са собственици на твърдяния в исковата молба УПИ ІІ-8 от кв.14 по плана на гр. Б., в който имот са засадени трайни насаждения. Наред с това, въз основа на заключенията на назначените по делото експертизи, е прието, че ябълката, сливата, прасковата и лешникът са засадени на изискуемото се от закона разстояние и искането за тяхното премахване е неоснователно, както и че орехът и лешникът имат статут на защитени природни обекти по смисъла на чл.19, ал.4 от Наредба № 1 за опазване на зелените площи и декоративната растителност от 1993г. на МТСУ и за тяхното премахване е необходимо разрешение на Министерството на околната среда и водите, каквото липсва.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с ТР № 31/1984г. на ВС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите сочат наличие на противоречие с посоченото тълкувателно решение на ВС, което служи за ръководство на съдилищата, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторите не са посочили кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с посоченото тълкувателно решение, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат останалите основания за това. В допълнение следва да се отбележи, че ТР № 31/84г. на ОСГК на ВС се отнася до въпроса допустим ли е иск по чл.109 ЗС срещу собственик на недвижим имот или срещу съсобственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез незаконен строеж, което действие осуетява или ограничава възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и до въпроса компетентни ли са съдилищата да разрешат спора дали такъв строеж подлежи на премахване, а не до обуславящите изхода на настоящия спор въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, поради което обжалваното решение не му противоречи.
С оглед изложеното подадената от П. С. Р. и Г. Д. Р. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на възззивно решение № 271 от 04.11.08г., постановено по гр.д. № 3860/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: