Определение №59 от по гр. дело №4732/4732 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 59
 
 
гр. София, 28.01..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4732/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 307 от 03.07.08г. по в.гр.д. № 87/08г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 144 от 19.01.06г., постановено по гр.д. № 160/04г. на К. районен съд и вместо него е признато за установено по отношение на Д. Е. Д. и И. Е. С. , че Д. Д. М. , А. Д. А. и Г. Д. А. са собственици на част от имот пл. № 155 по плана на с. Е., Община Ш. с посочени в решението граници и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху имота, като е отменен частично и констативен нот.акт № 61/97г. Прието е, че общият наследодател на страните Д, поч. през 1956г., е бил собственик на имот пл. № 52 в кв.26 по плана на с. Е. с площ от 7050 кв.м., от което през 1950г. са образувани три парцела- І с площ 1190 кв.м., ІІ с площ 1080 кв.м. и ІІІ с площ 1370 кв.м., а 3060 кв.м. от него са останали извън строителните граници. По сега действащия план на селото от 1984г. парцели І и ІІ за заснети като един имот с пл. № 1* а парцел **** съответства на имот пл. № 154 в кв.16. Общият наследодател е имал три деца – Ж. Д. Д. , поч. 1995г., Енчо Д. С. , поч.1960 г. и А. Д. С. , които след неговата смърт за започнали да владеят самостоятелно по един от трите парцела, отделени с мрежи, като наследодателката на ищците Ж е владяла до смъртта си бившия парцел ****, като се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост №/78г. по давност. Ангел С. е владял бившия парцел **** и също се е снабдил с нот.акт за собственост по давност № 429/78г., а Е. С. е владял бившия парцел ****, в който е построил жилищна сграда и други постройки. С нот.акт № 61/97г. наследниците на последния са признати за собственици на целия имот пл. № 155 в кв.16 с площ от 2 725 кв.м. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че спорната част от имот пл. № 155 е придобита по давност от дъщерята на общия наследодалел Ж. Д. и че понастоящем е собственост на нейните наследници по закон – ищците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Е. Д. и И. Е. С. от гр. Ш. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правни въпроси – по приложението на чл.79, ал.1 ЗС, чл.108 ЗС и чл.188, ал.1 ГПК/отм./, които са от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същественият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по поставените въпроси съществува константна съдебна практика и разглеждането на настоящия спор от ВКС с нищо няма да допринесе за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Д. Е. Д. и И. Е. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 307 от 03.07.08г. по в.гр.д. № 87/08г. на Добричкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар