О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1164
гр. София, 21.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 903 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 220 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 121/2009 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 20.11.2008 год. по гр. д. № 1512/2007 год. на П. районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на движима вещ – метален павилион с площ 140 кв. м., разположен в УПИ *търговия, в кв. 6 „а” по плана на с. И., П. област при равни права на съделителите, както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на правото на строеж върху 140 кв. м. в горния УПИ, учредено с договор между С. П. от 15.02.2002 год. и на холова гарнитура, като вместо това е постановено друго решение, с което е допусната съдебна делба между страните Н при равни права между тях на недвижим имот – метален павилион с площ 140 кв. м., с придобит траен градоустройствен статут по реда на пар. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, разположен в УПИ *търговия, в кв. 6 „а” по плана на с. И., ведно със съответните идеални части от учреденото възмездно право на строеж върху терен от 140 кв. м., както и на холовата гарнитура, намираща се в държане на С. С.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят С. Д. С., чрез пълномощника му а. Евг. Бързанова, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът за делба относно горните вещи бъде отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените съдебни решения на ВКС е относно придобивното основание на правото на строеж и произтичащите от това права на страните върху имота. Поддържа, че металният павилион представлява движима вещ, с оглед липсата на данни същият да е бил изграден на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а и касаторът го е придобил чрез покупко-продажба, впоследствие се е разпоредил с него по време на брака с ищцата. С влязло в сила решение е обявена недействителността по отношение на ответницата на договора за продажба на вещното право на строеж , като производството по иска й по чл. 22, ал. 3 СК /отм./ е прекратено по отношение на металния павилион, поради което и същият не е в масата на прекратената с развод съпружеска имуществена общност. Поставя и като въпроси, разрешени в противоречие с представените решения, тези, свързани с приложението на пар. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, оспорването на разпореждането от страна на неучаствувалия в прехвърлителната сделка съпруг при положение, че се касае за движима вещ и срока за това, както и допускане на съдебна делба на несъществуващата вещ – холова гарнитура.
Ответницата Н. Г. П., чрез пълномощника й а. Ив. Ц. , поддържа в представеното възражение становище за липса на основания за допускане на касационно обжалавне на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови ново решение по същество на спора, въззивният съд е приел, че закупеният по време на брака на страните метален павилион е придобил траен градоустройствен статут с проведената процедура по чл. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ и сключения договор между общината и касатора, в качеството му на едноличен търговец, за учредяване на възмездно право на строеж върху терена под изградения павилион, представлявал тогава частна общинска собственост. Затова и същият представлява недвижим имот, трайно прикрепен към земята, със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, за разпореждането с който е необходима нотариална форма. Въззивният съд е обосновал извода си за принадлежността на този имот в съпружеската имуществена общност с влязлото в сила решение по гр. д. № 1170/2007 год. на ВКС, с което искът на неучаствувалата в разпоредителната сделка с имота съпруга по чл. 22, ал. 3 СК /отм./ е уважен – не е било установено придобитото право на строеж, а оттук и реализирането му с оглед придобиването на траен градоустройствен статут на построеното, да е част от търговското предприятие на касатора, което той е прехвърлил на трето лице.
Събраженията на въззивния съд за направените от него изводи за придобиването на правото на собственост върху имота – построения павилион, придобил траен устройствен статут по реда на пар. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ не противоречи на представените в тази връзка решения № 1* по гр. д. № 4117/2007 год. и № 277 по гр. д. № 2942/2004 год. на ІV г. о. на ВКС. Към момента на провеждане на тази процедура през 2001-2002 год., павилионът е бил придобит чрез покупко-продажба от касатора, по време на брака му с ответницата, поради което и правото за учредяване на правото на строеж за него е възникнало за тях, като собственици на този заварен временен обект, а не в полза на тези, които са го построили. В този смисъл са и съображенията по решение № 277 по гр. д. № 2942/2004 год., а казусът по първото решение касае отношения между лицата, изградили временния строеж и трети лица, държатели и свързаното с тях право на обезщетение за ползуване без основание на вещта. Изложените в тази връзка съображения относно разпоредбата на пар. 17 ПР на ЗУТ са относими към предмета на разгледания спор, но са неотносими към предмета по настоящето дело, който е свързан с придобиването на правото на собственост върху имот с придобит траен градоустройствен статут. Затова и по първия поставен от касатора въпрос не е налице противоречиво произнасяне с представената съдебна практика.
Не е налице и противоречиво произнасяне по въпроса за срока, в който съпругата може да оспори разпореждането на другия съпруг, тъй като такъв въпрос не е решен от въззивния съд в обжалваното решение. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е обявено за недействително по отношение на ответницата разпореждането на касатора, тогава неин съпруг, с договор за покупко-продажба на спорния недвижим имот – вещното право на строеж върху терен от 140 кв. м., върху който е построен металния павилион, тъй като същият не е принадлежал на търговското му предприятие на едноличния търговец. Прекратяването на производството по иска по отношение на павилиона, като движима вещ няма вложеното от касатора значение, а именно, че същият е изключен от обхвата на силата на присъдено нещо, тъй като към момента на разпоредителната сделка такава движима вещ не е съществувала.
По отношение допускането до делба на холовата гарнитура, въззивният съд е обосновал извода си с обстоятелството, че касаторът не е установил, че такава вещ не съществува или че не е в негово държане, с оглед установените, а и неоспорени от него факти, че страните са закупили такава гарнитура за хол и същата е била поставена в апартамента им. Следователно, изводът на въззивния съд се основава на преценката на доказателствата, въз основа на които е приел, че вещта е придобита по време на брака на страните и не е установено, че не съществува. Поради това и по този въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представеното решение № 232 по гр. д. № 741/99 год. на І г. о. на ВКС, в което е прието, че делба се допуска, ако вещта съществува по време на предявяване на иска. Именно такъв извод е направил и въззивният съд, поради което и поддържаните от касатора съображения за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не могат да бъдат споделени. То не е налице и делото не може да се разгледа от касационната инстанция, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 220 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 121/2009 год. по описа на П. окръжен съд, ІІІ въззивен състав, по подадената от С. Д. С., чрез адв. Евг. Бързанова, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: