О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
гр. София, 22.12..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1029/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” О. , гр. Ч. срещу въззивно решение № 73 от 07.04.09г., постановено по в.гр.д. № 60/09г. на Смолянския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 508 от 12.12.08г. по гр.д. № 328/08г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от “П” О. против Министъра на р. р. и благоустройството и О. у. на о. с административен център гр. С. иск по чл.75 ЗС за предаване владението на недвижим имот – друга сграда, полумасивна чайна, имот № 6* по кадастралната карта на гр. С., със застроена площ 272, 5 кв.м., находящ се на връх “С” – к.к.”П” при граници: от всички страни държавен поземлен фонд, както и за преустановяване на действията, с които го нарушава. Със същото решение е оставено в сила и определение от 19.01.09г., с което ищецът е осъден да заплати на ответниците по 100 лв.разноски, като на втория ответник са присъдени още 824, 60 лв. разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с акт за държавна собственост № от 28.09.04г. процесната полумасивна сграда – чайна е актувана като държавна, въз основа на наказателно постановление от 03.06.1993г., с което същата е отнета в полза на държавата съгласно чл.173 ЗТСУ /отм./. През 1996г. имотът е отдаден под наем от О. у. на ЕТ”Е”, представляван от С. П. , която преди това, през 1994г. е прехвърлила предприятието, заедно с фирмата на лицето В. М. През 2001г. е извършено ново вписване на ЕТ ”Е”, а с решение от 18.11.02г. е вписано прехвърляне на предприятието на ищцовото дружество. Със заповед № 835 от 06.12.07г. на О. у. на о. Смолян имотът е иззет от последното на основание чл. 80, ал.1 ЗДС, вр. с чл.31, ал.1, т.3 ЗА. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е имал качеството на владелец на имота и че не може да се ползва от защитата по чл.75 ЗС. Наред с това е прието, че имотът е иззет от неговия собственик по предвидения в закона ред, доколкото доказателствената сила на акта за държавна собственост не е опровергана, т.е. че в случая липсва самоволно или самоуправно действие (нарушение).
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса относно обстоятелствата, които следва да се преценят във връзка с иска по чл.75 ЗС и по въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Наред с това се поддържа, че в обжалваното решение решаващият съд се е произнесъл по въпроса длъжен ли е той, когато владението от едно лице е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или на друг държавен орган, да извърши проверка на законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, чрез които владението е отнето, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на две решения на ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В случая липсва противоречие между обжалваното решение и представените от касатора Р № 165 от 23.02.09г. по гр.д. № 3446/07г. на ВКС, в което е прието, че в производството по предявен иск по чл.75 ЗС ищецът следва да установи само два факта – на владението и на нарушението и че други права на страните не подлежат на изследване и Р № 1* по гр.д. № 5505/07г. на ВКС, с което е прието, че при иск по чл.75 ЗС ищецът трябва да докаже качеството си на отстранен след нарушение владелец, тъй като в него не е взето друго становище по тези въпроси, а искът е отхвърлен именно поради недоказване на посочените два факта.
Във връзка с втория поставен по-горе въпрос следва да се отбележи, че не е налице противоречие с ППВС № 1/53г., тъй като същото се отнася до формата и съдържаните на решението, респ. присъдата, а не до приложението на чл. 235, ал.3 ГПК, т.е. до въпроса длъжен ли е съдът да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. Други съдебни решения по конкретни спорове с изложението по чл. 284, ал.3 ГПК не са представени, поради което следва да се приеме, че основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай релевантни доводи в посочените насоки във връзка с последния поставен въпрос не са изложени, а е направено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.358 ГПК, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо и последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от “П” О. , гр. Ч. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника О у. на о. с административен център гр. С. сумата 921,60 лв. адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно посочената от ищеца цена на иска в размер на 23 580, 06 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 07.04.09г., постановено по в.гр.д. № 60/09г. на Смолянския окръжен съд.
О с ъ ж д а “П” О. , гр. Ч. да заплати на О. у. на о. с административен център гр. С. сумата 921,60 лв. /деветстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: