О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 08.07..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 437/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н”АД, гр. С. срещу въззивно решение от 13.11.09г., постановено по гр.д. № 1712/08г. на Софийския градски съд, ІVг състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 07.12.2007г., постановено по гр.д. № 841/06г. на Софийския районен съд, 29 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от “Н”АД против В. Д. В. иск по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./за признаване за установено, че ищецът е собственик на УПИ * в кв.60 по плана на гр. С., кв. Драгалевци с площ от 980 кв.м. въз основа на договор за прехвърляне на предприятие от 25.10.2004г.
По делото е установено, че процесният имот е идентичен с бившите парцели ХІІ и ХІІІ по регулационния план на кв. Драгалевци от 1965г., които са били отчуждени през 1974г. по реда на ЗТСУ/отм./ от техните собственици Г. П. Б. и В. Д. В. за предвиденото по ЗРП мероприятие – озеленяване и магазин на СГНС. С влязло в сила решение от 22.07.03г. по адм. д. № 128/01г. на СГС, ІІІд състав е отменено отчуждаването на бившия парцел **** с площ от 580 кв.м. на основание чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони по искане на ответника В. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.10.04 г. ГПК ”Н” – С. ( с предишно наименование РПК “Н” – София) е продала на ищеца притежаваното от нея търговско предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 ТЗ. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че по делото не е установено след отчуждаването държавата да е прехвърлила с надлежен акт в полза на праводателя на ищеца правото на собственост върху одържавения имот, нито да му е отстъпила право на строеж върху същия. Наред с това е прието, че предпоставките на чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони за отмяна на отчуждаването върху част от имота са били налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение точното прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен обуславящият изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, нито са изложени релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а вместо това са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед на казаното подадената от “Н” АД касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 13.11.09г., постановено по гр.д. № 1712/08г. на Софийския градски съд, ІVг състав.
О с ъ ж д а “Н” АД да заплати на В. Д. В. от гр. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: