О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.299
гр. София, .21.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 20 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 496 от 14.10.2008 год. по гр. д. № 569/2008 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 28.05.2008 год. по гр. д. № 572/2007 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. Т. К. от с. А., Смолянска община против ОбС”ЗГ” – С. , ДЛ – С. и РУГ – С. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото му на възстановяване на собствеността върху 474 дка гора в м. „К”, Смолянско землище, при описаните в решението граници, като наследник на Н. Д. К. , починал през 1932 год., а в частта относно иска за имот от 1 000 дка гора в същата местност производството е прекратено, като недопустимо.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Н. Т. К. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, касае възможността за придобиване по давностно владение имот, представляващ гора към 1912 год., който е приет от съда като „яйлак”, т. е. сервитутно право на паша и водопой и приложението на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ относно тези имоти. Счита, че произнасянето по този въпрос по реда на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ по отношение на имот, представляващ гора с площ 474 дка в м. „”Кокуцко”, Смолянско землище, е отхвърлен, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца, сега касатор, не е бил собственик на този имот, а го е владял като „яйлак”, т. е. сервитутно право на паша и водопой – ползуване, върху които имоти владението не е основание за придобиване на собственост по давност, съгласно чл. 8 ЗГ от 1925 год. Територията на целия яйлак „К” е била обявена за държавна собственост с влизане в сила на ЗГ от 1922 год., на основание на който е издаден и представения по делото протокол № 6/18.10.24 год. Освен това задържането на същия за държавно горско стопанство и включването му в държавна гора „Г” е на основание Закона за изм. и доп. на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1923 год., като съдът е обосновал извода си за идентичност на имота с приетите по делото експертизи. С този факт се обяснява и липсата на декларирането на имота в декларацията на наследодателя от 1929-1935 год., поради което и в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ ищецът не е доказал правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяването на горите, нито на неговите наследници с оглед обстоятелството, че същият е починал преди това – през 1932 год.
Относно прекратяване на производството по отношение предявения иск за имот, представляващ гора с площ 1 000 дка в същата местност, съдът е приел, че то е недопустимо с оглед заявяването на този имот за възстановяване пред ОбС „ЗГ” от друг наследник на общия наследодател. В тази му част въззивното решение не е обжалвано от касатора, с оглед липсата на изложение на касационните основания и в какво се състои искането, съгласно чл. 284, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. В останалата му част решението е обжалвано, т. е. в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на иска с отхвърлянето му.
Решаващото съображение на въззивния съд за извода му за неоснователност на предявения иск е липсата на доказателства, установяващи правото на наследодателя на собственост върху претендираната гора от 474 дка, за която не е подадено заявление за възстановяването й по ЗВСГЗГФ. Същият е обоснован от събраните доказателства, които са преценени от съда и оплакванията на касатора относно тази преценка е извън предмета на настоящето производство по чл. 288 ГПК. В него следва да се прецени единствено наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като не е обоснован същественият въпрос, който би имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият в изложението като такъв не е съществен, защото направеният от съда извод за недоказаност на правото на собственост в лицето на наследодателя, а оттук и неоснователност на иска, е обуслован от преценка на събрания доказателствен материал, поради което и не отговаря на критерия на закона за допускане на произнасяне по него и от касационната инстанция. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага обосноваване на необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по този съществен въпрос или изоставяне на неправилна такава с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 496 от 14.10.2008 год. по гр. д. № 569/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Н. Т. К. от с. А., Смолянска община к. жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: