О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 03.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 629 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ против определение № 1166/12.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 435/2016 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състава на въззивния съд е потвърдил отказ на съдия по вписванията за вписване на съдебно решение, постановено от състав на Окръжен съд – Ловеч, с което е отнет в полза на държавата недвижим имот, находящ се в района на съдията по вписванията, отказал вписването на съдебното решение. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, състава на въззивния съд е приел, че писмото на КОНПИ, с което е направено искането за вписване на съдебното решение, липсва описание на имота, по отношение на който се иска вписване, както и че в това писма на КОНПИ липсва изчерпателно описание на същия имот, както и задължителните реквизити за вписването, като съдът е направил извод, че именно това писмо, а не съдебното решение подлежи на вписване. Въз основа на горното, съдът е приел, че тъй като съдържанието на писмото – молба, с което се иска вписване на съдебното решение не съдържа риквизитите и описанието на имота, то и отказа на съдията по вписванията е основателен и го е потвърдил.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика. Твърди се, че по приетото от въззивния съд, че на вписване подлежи молбата за вписване, а не съдебното решение, чието вписване се иска, е налице противоречие с възприетото в ТР № 7/2013 г по ТД №7/2012 г. на ОСГТК. Действително, с цитираното тълкувателно решение е прието, че на вписване подлежи не молбата до съдията по вписванията, а акта, който се иска да се впише, поради което са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното решение изрично е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че те не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. В тази връзка е посочено и че никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 от ГПК, тъй като в този случай съдът е решил спора по същество, т.е. той разпорежда извършването на вписването, като съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Прието е и че идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение, което не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. В същия смисъл са и мотивите към т. 2 от тълкувателното решение, където е прието, че законодателят изрично е изключил правилата за вписването в имотния регистър от приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където такъв не е въведен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКИР; че до момента по този ред имотен регистър не е въведен в нито един от съдебните райони на страната, при което положение вписванията се извършват не по реда на ЗКИР, а по реда на П. (чл. 74, ал. 1 от ЗКИР), съответно възбраните се налагат (респ. – вписването на останалите съдебни актове се извършва) единствено по процедурата, посочена в П., която не изисква представяне на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър. Прието е и че изискванията за представяне на скица и описание на имота съгласно ЗКИР нямат практическа стойност при сега действащата система на вписване, тъй като вписването е по партидата на ответника (респ. – на съответното лице, а не по партида на имота), като целта да бъде оповестена възбраната (респ. – и останалите съдебни актове) на заинтересованите ще бъде постигната в достатъчна степен с отбелязването в персоналната партида, където е достатъчно имотът да бъде описан по начина, посочен в чл. 6, ал. 1, б. „в” от П.. Всичко това води до извод, че съдът неправилно е приел, че на вписване подлежи не съдебното решение, а молбата на молителя, с която се иска вписването, като видно от данните по делото, съдебното решение съдържа подробното описание на имота, с посочените идентификатори, предназначение и др., изискуеми от П. реквизити и същото решение подлежи и следва да бъде вписано. Д. на въззивният съд, че от молбата не ставало ясно по отношение на кой имот се иска вписването е необоснован, тъй като в решението са посочени множество имоти, но сред тях е видно, че е посочен един имот, чието местонахождение е в района на съдията по вписванията, до който е отправена молбата.
Предвид изложеното, след допускането на касационното обжалване на определението на въззивния съд, същото следва да се отмени, като се отмени и отказа на съдията по вписванията и се постанови съдебното решение да се впише.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1166/12.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 435/2016 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
ОТМЕНЯ определение № 1166/12.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 435/2016 г. от състав на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърден отказа на съдия по вписванията при Районен съд – Чепеларе по молба вх.№ 718/11.11.2016 г. на КОНПИ за вписване на съдебно решение №314/25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 225/2014 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч, влязло в законна сила.
Изпраща молбата за вписване на съдията по вписване при Районен съд – Чепеларе, за извършване на вписването на влязлото в сила съдебно решение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.